Референдумът и президентските избори в Молдова, произведени вчера, са основна тема в западния печат. На референдума молдовците бяха призовани да отговорят на въпроса: „Подкрепяте ли изменението на Конституцията, за да може Молдова да се присъедини към Европейския съюз?“, на което те трябваше да отговорят с „да“ или с „не“.
Молдовската президентка Мая Санду осъди „безпрецедентната атака“ срещу демокрацията от страна на „чужди сили“, след като предварителните резултати от референдума за европейските аспирации на Молдова сочат, че е рано да се прогнозира изходът от вота, пише в заглавие в. „Файненшъл таймс“. В продължение на седмици преди деня на вота властите предупреждаваха за силна руска намеса, като описваха борбата си с мрежата от проксита на Кремъл и наплива от незаконни пари, предназначени за купуване на гласове, отбелязва британското издание.
Санду, която представи референдума като исторически избор за бившата съветска държава с население от 2,5 млн. души между западен курс и завръщане в руската орбита, не успя да получи достатъчно гласове, за да спечели категорично президентския вот, произведен в същия ден, и отива на втори тур на 3 ноември. В лаконично изявление пред пресата с продължителност по-малко от 2 минути в предизборния си щаб късно снощи Санду заяви, че правителството ѝ разполага с доказателства, че „престъпни групи са имали за цел да купят 300 000 гласа“, за да повлияят на двойния вот, посочва „Файненшъл таймс“.
„Работейки заедно с чужди сили, враждебни на националните ни интереси, те атакуваха страната ни с десетки милиони евро, лъжи и пропаганда“, каза Санду, цитирана от вестника. „Няма да отстъпим от защитата на демокрацията и свободата“, заяви тя и добави: „Очакваме окончателните резултати и ще отговорим с твърди решения.“
Дори обаче след преброяването на около 98 процента от бюлетините, резултатът остава твърде оспорван поради малката разлика и потенциалното влияние на гласоподавателите сред молдовската диаспора, живееща на Запад. Този резултат от референдума е изненада за Санду, след като социологическите проучвания показваха, че около две трети от населението подкрепя присъединяването към ЕС, акцентира „Файненшъл таймс“.
Той вероятно ще даде възможност на Русия да подхрани разделението в Молдова, особено след като опозицията, както срещу Санду, така и срещу ЕС, изглежда, е концентрирана в селските райони и в регионите, населявани от етнически малцинства. Според предварителните резултати само 5 процента от избирателите в Гагаузия – малцинствен район, който се обяви за независим след разпадането на Съветския съюз, но след това прие автономен статут в рамките на Молдова – са гласували в подкрепа на ЕС, отбелязва британското издание.
В навечерието на деня на вота правоприлагащите органи предупредиха за руската кампания, която според тях се е развивала с цел да повлияе на вота, като изчислиха, че за операции за оказване на влияние и подкупване на избиратели са похарчени около 100 млн. долара. Полицията съобщи, че схемите са имали за цел да подкупят обикновени гласоподаватели, включително чрез използване на средства, внесени от „мулета“, пристигащи с пътнически полети от Москва със значителни суми в брой.
Тъй като кандидатурата на Санду за втори мандат беше подкрепена от едва 41,77 процента от избирателите според предварителни резултати, сега тя ще трябва да се изправи срещу Александър Стояногло, класирал се втори с 26,42 процента подкрепа, на втори тур, който ще се проведе следващия месец. Бивш главен прокурор и дебютант в политиката, Стояногло беше подкрепен от проруската Партия на социалистите на Република Молдова. Ако други кандидати с незначителни дялове от гласовете се застанат зад него, надпреварата следващия месец обещава да бъде изключително оспорвана, пише „Файненшъл таймс“.
Санду и нейните поддръжници се надяваха на категоричен вот „за“, който да означава ясно решение на молдовците за тяхното бъдеще. Те не бяха задължени да свикат референдум за членството в ЕС на този етап от процеса на присъединяване и някои дипломати и наблюдатели определиха това като рискована авантюра, посочва британското издание.
Екипът ѝ обаче заяви, че са искали да се възползват от момента, в който и президентът, и парламентът са проевропейски настроени, а самият блок е стимулиран от руската инвазия в Украйна, за да ускори кандидатурата на Кишинев. ЕС неотдавна обеща многогодишен пакет в размер на 1,8 млрд. евро за Молдова, за да ѝ помогне в предприсъединителния етап.
Двойният вот в една от най-бедните европейски страни се разглеждаше като решаващ тест за проевропейската програма на Санду, тъй като тя призова молдовците да гласуват с „да“ на референдума, за да потвърдят присъединяването към ЕС като „необратима“ конституционна цел, посочва дрфренският в. „Монд“.уг британски вестник – „Гардиън“. Слабите резултати ще разочароват поддръжниците на Санду и нейните съюзници в Брюксел. Предизборните проучвания сочеха, че Санду има комфортна преднина пред основния си съперник Стояногло и други кандидати, пише изданието.
Петдесет и две годишната Санду, която е бивш съветник на Световната банка, беше избрана за президент през ноември 2020 г., на гребена на вълната от популярност като антикорупционен реформатор с проевропейска програма, припомня „Гардиън“. От разпадането на Съветския съюз насам Молдова се люшка между прозападен и проруски курс, но по времето на мандата на Санду тя ускори стремежа си да излезе от орбитата на Москва, особено след като Русия започна войната си в съседна Украйна.
Двата вота бяха произведени на фона на твърденията на молдовските власти, че Москва и нейните проксита са организирали интензивна „хибридна война“, за да дестабилизират страната и да застанат на пътя ѝ към ЕС, посочва британското издание.
Към 6 ч. местно време днес (и българско), при преброени 97,66 процента от гласовете, 50 процента от молдовците са гласували с „да“ на референдума, сочат предварителните резултатите, публикувани на уебсайта на избирателната комисия на Молдова. Резултатите обаче могат да се променят, тъй като все още върви преброяването на гласовете на голямата молдовска диаспора, която е благосклонна към присъединяването към ЕС, обръща внимание „Гардиън“.
Обвиненията срещу Москва включват финансиране на прокремълски опозиционни групи, разпространяване на дезинформация, намеса в местни избори и подкрепа на мащабна схема за купуване на гласове.
По-специално, молдовски официални представители обвиниха избягалия проруски бизнесмен Илан Шор, яростен противник на членството в ЕС, че е водил дестабилизираща кампания от Москва. По-рано този месец началникът на националната полиция Виорел Чернауцяну обвини Шор и Москва, че са създали сложна „мафиотска“ схема за купуване на гласове и са подкупили 130 000 молдовци – почти 10 процента от електората – да гласуват против референдума и в полза на приятелски настроени към Русия кандидати в рамките на „безпрецедентна директна атака“.
Кишинев подаде молба за присъединяване към ЕС след пълномащабната инвазия на Русия в съседна Украйна, която беше остро осъдена от Санду и много хора в страната, тъй като десетки хиляди украински бежанци избягаха в Молдова. През юни Молдова официално започна преговори за присъединяване към ЕС, въпреки че скептицизмът относно способността на страната да осъществи необходимите демократични и съдебни реформи в близко бъдеще остава голям, посочва „Гардиън“.
Наблюдателите смятат, че сега Санду ще се изправи на втори тур срещу обединен промосковски опозиционен фронт, воден от Стояногло. Бившият главен прокурор, който беше уволнен от Санду, призова хората да бойкотират референдума или да гласуват с „не“, като го определи като „циничен“ ход за повишаване на популярността на Санду, пише оше британският вестник.
В по-ранно интервю за „Гардиън“ Стояногло отрича да е работил в полза на Русия. Той обаче отказа да критикува Кремъл за инвазията му в Украйна и призова за подобряване на отношенията с Москва.
Ако на въпроса „Подкрепяте ли изменението на Конституцията с оглед на присъединяването на Република Молдова към Европейския съюз?“ спечели „не“, това ще бъде изненада и неуспех за президентката на Молдова, посочва френският в. „Монд“.
„Този вот ще определи съдбата ни за много десетилетия напред“, заяви Санду по време на гласуването и прикани всички граждани, включително и голямата диаспора, да гласуват на изборите. „Трябва да бъде изразена волята на молдовския народ“, „а не тази на други хора, не на мръсните пари“, добавя тя, цитирана от френското издание.
Въпреки преднината си на първи тур Санду не може да е сигурна в победата си на втория тур, отбелязва „Монд“. Стояногло може да разчита на резервите от гласове на много по-слаби кандидати. По време на кампанията си този мъж със строг вид призова за „възстановяване на справедливостта“ и за борба срещу правителство, което според опозицията е готово да потъпче правата на хората, посочва „Монд“. Заявявайки, че е за „балансирана“ външна политика, която да възстанови отношенията с Русия, Стояноглу не гласува на референдума, отбелязва френското издание.
Източник: БТА
