Преговорите за прекратяване на войната в Украйна навлизат в нов, по-сложен етап. Съединените щати и Русия удължиха разговорите си в Маями с още един ден, а паралелно с това се обсъжда и нов формат на диалога, който да включи Украйна, САЩ, Русия и евентуално европейски партньори. Въпреки определението „конструктивни“, използвано от руската страна, липсата на конкретни договорености поставя ключовия въпрос: вижда ли се реален край на войната, или дипломатическите усилия остават по-скоро тактически маньовър?
Удължени разговори и неофициални делегации
Решението за удължаване на преговорите в Маями беше обявено от руския пратеник Кирил Дмитриев, който определи разговорите като „конструктивни“.
Няма официално потвърждение за състава на американската делегация, но според неофициална информация отново участват специалният пратеник на президента Доналд Тръмп Стив Уиткоф и президентският зет Джаред Къшнър.
Кой е Кирил Дмитриев – човекът в сянка зад „американския“ план за мир
До този момент не се съобщават подробности за конкретните теми, обсъждани в рамките на американско-руските срещи.
В Маями вече пристигна и руският главен преговарящ Кирил Дмитриев, който след първите си срещи с Уиткоф и Къшнър потвърди, че диалогът ще продължи.
Предложение за нов формат и украинската позиция
От Киев президентът Володимир Зеленски заяви, че Съединените щати са предложили нов формат на преговори.
„САЩ казаха, че ще имат отделна среща с представители на Русия, доколкото разбирам. Те са предложили следния формат на преговори – Украйна, Америка, Русия и, вероятно, Европа“, посочи Зеленски.
Украинският президент изрази готовност за тристранни преговори, ако те ускорят размяната на военнопленници и проправят пътя към среща на президентско ниво.
В същото време той отправи ясен апел към Вашингтон да засили натиска върху Москва – чрез увеличени доставки на оръжие за Украйна и разширяване на санкциите така, че да обхванат цялата руска икономика.
По отношение на военната ситуация Зеленски заяви, че Украйна би изтеглила войските си от Донецка област само при реципрочен ход от страна на Русия. Според него най-реалистичният вариант остава замразяване на фронтовата линия, което би изисквало по-малко компромиси от всяка страна.
„Така руснаците ще останат във временно окупираните части на Донецка и Луганска област, които ще си връщаме по дипломатически път. А ние ще останем да живеем в онези части на Донбас, които са под наш контрол“, каза украинският президент.
Въпреки готовността за участие в новия формат, Зеленски подчерта, че остава скептичен дали това ще доведе до съществен пробив.
Международният контекст и сигналите от Москва
На фона на преговорите в Маями Кремъл изпрати допълнителен, макар и предпазлив, дипломатически сигнал. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че Владимир Путин е готов за разговори с френския президент Еманюел Макрон, ако има „взаимна политическа воля“.
„Ако има взаимна политическа воля, това може да се разглежда само положително“, каза Песков, цитиран от РИА Новости и Ройтерс.
Отношенията между Москва и Париж обаче остават напрегнати. Сред основните двустранни казуси е случаят с френския изследовател и експерт по Русия Лоран Винатие, задържан през 2024 г. по обвинения, свързани с руското законодателство за т.нар. чуждестранни агенти.
Френските власти настояват, че Винатие е учен и анализатор и изискват консулски достъп и спазване на международните норми. Москва, от своя страна, отрича политическа мотивация.
От края на август срещу Винатие са повдигнати и обвинения за шпионаж, по които той може да получи до 20 години затвор; разследването беше удължено, а съдебният процес може да започне на 28 февруари следващата година.
Между дипломатическия процес и реалността на фронта
Удължаването на преговорите в Маями и обсъждането на нов, по-широк формат на диалог показват активизиране на дипломатическите усилия около войната в Украйна.
В същото време отсъствието на конкретни договорености, взаимното недоверие и твърдите позиции по ключови въпроси – територия, санкции и сигурност – подсказват, че пътят към устойчив мир остава дълъг.
В краткосрочен план най-реалистичният сценарий изглежда свързан със замразяване на конфликта и ограничени договорености, като размяна на военнопленници и мерки за деескалация. В
средносрочен план параметрите на развитие ще зависят от готовността на САЩ да упражнят по-силен натиск върху Москва, от ролята на Европа в евентуален разширен формат и от вътрешнополитическата динамика в самите воюващи страни.
Дали това ще доведе до истински край на войната или до нова фаза на „студен мир“, остава отворен въпрос, на който настоящите преговори все още не дават ясен отговор.
