По време на голямото си медийно събитие през декември 2025 г. Владимир Путин беше принуден да разхлаби хватката си върху официалния наратив, който поддържаше в продължение на няколко месеца: руският растеж вече не надвишава един процентен пункт.
За лидера на Кремъл това не беше провал, а „умишлен избор“ за ограничаване на инфлацията. Но зад тази димна завеса се крие далеч по-брутална истина. Русия не забавя темпото; тя се задушава.
Дълго време петролът и газът бяха жизнената сила на руската военна машина. Тази жизнена сила сега пресъхва. Докладът на Министерството на финансите, публикуван през януари 2026 г., е без промяна: приходите от въглеводороди са се сринали с 24% за една година, падайки до 8,48 трилиона рубли (приблизително 93 милиарда евро), съобщава „Форбс“. Въпреки акробатиката на сенчестия флот за заобикаляне на западните санкции, цената, която плащат някои купувачи за руска енергия, вече не е достатъчна, за да запълни зеещата дупка от бюджетен дефицит, който вече е достигнал 2,6% от БВП. Федералният бюджет вече не е инструмент за управление. Това е кръвоизлив, който Кремъл се опитва да спре с оскъдни ресурси.
За да финансира своята „специална операция“, Владимир Путин трябваше да прибегне до немислимото за един популист: да ограбва собствения си народ. Увеличението на ДДС от 20% на 22%, в сила от 1 януари 2026 г., е „честното и прозрачно решение“, рекламирано от президента. С други думи: руските граждани ще платят сметката за нахлуването в Украйна.
Последиците бяха незабавни. Цените на електрониката скочиха драстично, разходите за логистика скочиха с 20% и дори основни услуги като здравеопазване, образование и храни претърпяха обща инфлация от 10%. Доклади от фондация „Джеймстаун“ – консервативен американски мозъчен тръст, базиран във Вашингтон – сочат демонстрации, все още скромни, но символични за разрив в социалния договор с авторитарния президент: в замяна на мълчанието си руснаците изискват стабилност, нещо, което Владимир Путин вече не е в състояние да осигури. Но проблемът е по-дълбок: между стотиците хиляди мъже, изпратени на фронта, тези, които никога няма да се върнат, и тези, които се връщат осакатени, неспособни да се върнат във фабриките, страната е в състояние на производствена асфиксия и изпитва отчаян недостиг на работна ръка.
Световната банка е добре запозната с това, прогнозирайки 0,8% растеж в Русия за 2026 г. Това е икономика, разтърсена от война, където частният кредит пресъхва, а гражданското производство се жертва в името на военно-промишления комплекс. Самият министър на икономическото развитие Максим Решетников го призна: Русия е на ръба на колапс и рецесия.
Източник БГНЕС
