Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
– Наблюдаваме ли някаква промяна на ситуацията в Ивицата Газа в последната седмица?
– Наблюдаваме много интересни данни по отношение на начина на водене на преговорите за прекратяване на огъня в ивицата Газа, както и интересни оценки, от чисто научна гледна точка, за преодоляването на конфликта. Според мен той се намира в „задънена улица“, защото стратегиите на двете страни са напълно различни. Стратегията на „Хамас“ е стратегия на принуждаване, или това което се нарича от учените „подход на акулата“. Стратегията на Израел е стратегия на изглаждане, или „подход на плюшеното мече“. Този подход се стреми да понесе възможно най-малко загуби.
Това, което наблюдаваме на терен практически означава замразяване на конфликта. Основните спорни въпроси се омаловажават, като в никакъв случай не се гарантира трайното му разрешаване. За да има положителен резултат, трябва да се предприеме една стратегия, която се нарича „уин-уин“, тоест и двете страни да са удовлетворени от резултата – нещо което на този етап не виждаме, защото двете страни имат различно естество на излъчване на решения.
От една страна има много силни зависимости и влияние от преговорния екип на Израел – израелското правителство много силно зависи от това, какъв ще бъде отговорът на предложения американски план за примирие. Вътрешнополитическата ситуация подсказва, че ако някой официално, ясно и публично приеме подобен тип предложение, това означава край за правителството на Бенямин Нетаняху. От друга страна, „Хамас“ няма тези вътрешнополитически проблеми. Там решението се взима еднолично от Яхия Синуар, който по западни източници счита, че Израел са слабата позиция, заради което и евентуален натиск върху ръководството на „Хамас“ да демонстрира по-голяма гъвкавост не дават резултат.“
– Защо „Хамас“ не се съгласяват с американското предложение за примирие?
– Ръководството на „Хамас“ беше заплашено, че ще бъде изгонено от от Катар, където се намира от 2014 година. Респективно, имаше слухове, че представителите на „Хамас“ в Кайро също ще бъдат принудени да напуснат, нещо, което беше прието с усмивка от страна на групировката. Те намекнаха, че ако подобно нещо се случи, ще се върнат в Йордания, тоест още по-близо до Израел, а това ще създаде още по-големи неприятности. „Хамас“, за разлика от Израел, имат огромна кадрова банка, тоест неизчерпаеми човешки ресурси. Това са неща, които силно влияят на този етап на задънена улица, който наблюдаваме в момента на преговорите.
Но иначе планът на Байдън е много ясен с трите си фази и с отделните му детайли. “Хамас“ казват ние сме „ЗА“, но искаме да добавим четири нищожни, според тях, елемента. Но те са такива, които практически няма как да бъдат приети от Израел. Например за една седмица Израел да се оттегли от Ивицата Газа, да се освободят 100 осъдени на доживотен затвор палестински затворници, кога ще започне възстановяването на Ивицата Газа, кой ще я управлява и т.н. Според „Хамас“ това са „дребни детайли“, но в Израел царува по-скоро песимизъм.
Ние имаме сериозен и положителен поглед, спрямо предложението на Джо Байдън. В Иран, аятолах Али Хаменей каза, че 7 октомври – датата на терористичния акт на „Хамас“ срещу Израел е дошъл точно навреме, и той е оцветил създаването на Новия Близък Изток. Той спомена и че палестинската кауза няма да се реши чрез преговори, което е точно обратното на американското предложение. Тук идва и въпросът чия точно е палестинската кауза. Не малко експерти са на мнение, че Иран няма право да се меси. Дилемата е дали палестинската кауза е ислямска или е арабска. Но натискът който беше оказан от Хаменей на неговото прокси „Хамас“, е много по-силен, от натиска, който оказват Египет и Катар върху преговарящите от страна на радикалното палестинско движение.
– Очаква ли се да падне правителството на Бенямин Нетаняху?
– Вътрешнополитическата обстановка в Израел е много динамична и непредвидима, но към днешна дата зад правителството стоят 44 депутата, което е достатъчно то да остане на власт. Все още има около 2 години и половина до редовните избори парламентарни избори в Израел. Затова си мисля, че по-скоро това правителство ще остане с оглед на подкрепата, която има в момента.
