Проф. Михаил Константинов е математик и политик от СДС. Бивш заместник-председател на ЦИК. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ); сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор е на 500 научни труда и 30 книги по математика и теория на управлението.
Изграждане и внедряване на електронно гласуване до 2019 година за всички видове избори предвижда проектът на Държавна агенция „Електронно управление“, съфинансиран от Европейския социален фонд. Прогнозната цена за реализирането му е 1,5 млн. лв.
Смятате ли, че електронното гласуване е безопасно и адекватно за България?
Под електронно гласуване (e-voting) се разбират две отделни неща и е добре да се уточни за какво става въпрос. Електронно е гласуването, при което в процеса на подаване и предаване на информацията за гласовете се използват електронни устройства, т.е. самият процес на гласуване е свързан с такива устройства. Обработването на данните от гласуването е отделен въпрос.
Първият вид електронно гласуване е машинното. При него се гласува в секции, избирателят лично се идентифицира пред изборната администрация и подава гласа си чрез специализирано електронно устройство.
Другият вид електронно гласуване е чрез интернет (i-voting). Особеното тук е, че не знаем кой точно стои от другата страна на линията – евентуално стои избирател, но може да стои и някой друг. Освен това, ние не знам дали в момента на гласуването този избирател не е подложен на някакъв вид натиск.
В нашето законодателство са предвидени и двата вида гласуване, даже на следващите избори, когато и да са те, ще трябва да се гласува масово машинно и в известна степен – по интернет. Следователно, това са много важни въпроси.
До преди 3 години, когато бяха приети тези текстове в нашите закони, нещата по света звучаха много оптимистично. Оттогава обаче настъпиха някои събития, негативни в това отношение. Например, отдавна е известно, че Германската Федерална Република се отказа от този вид гласуване – и от машинното, и от електронното, при това с решение на Конституционния съд.
В Холандия, където машинното гласуване беше почти 100%, тази година се отказаха от него. Там един АйТи специалист разби публично тайната на вота.
В Съединените щати, в почти всички щати, в които имаше наченки на такова гласуване, се отказаха. Франция също се отказа.
В Естония се установиха много тежки пороци в системата за гласуване по интернет.
Общо взето, всички технологични гиганти и напреднали държави се отказаха от това гласуване. Трябва да видим защо.
Проблемът е, че доверието в този вид гласуване рухна. Напоследък стана много модерно да обвиняваме руснаците в хакерство, напоследък обвиняваме и Северна Корея – аз не мога да преценя доколко това е обосновано или не, важното е, че обществото вече не вярва, че по този начин гласуването ще бъде честно.
А изборите се правят заради доверието. Избори, при които няма доверие в изборния резултат, е по-добре да не се произвеждат. Така, че тук проблемът не е толкова технически, защото вероятно в технологично отношение нещата са поправими. По-скоро, проблемът е психологически. В известен смисъл обективната реалност не съществува, съществуват нашите представи за нея. За съжаление, в момента, представите на световното общество вървят в обратна на електронното гласуване посока.
Разбира се, има много държави, в които има такова гласуване, особено машинно. Цяла Индия гласува така – 800 млн. избиратели, но това е така, защото те са масово неграмотни – тук няма противоречие, факт е, че повечето индийци не знаят да пишат, никога не са хващали писалка. Тоест, те не знаят какво да правят с една хартиена бюлетина, но нищо не им пречи да натискат клавишите на устройството за гласуване.
Бразилия, Мексико, Венецуела и т.н. също използват машини за гласуване, но и там процентът на неграмотното население е голям. Виждате как са вързани нещата. Във Венецуела, между другото, машинното гласуване е доста напреднало и там се справят много добре. В Естония и Швейцария гласуват по интернет, но специално естонската система е обект на жестоки критики.
Но, като цяло, водещите в технологично отношение държави засеа се отказват от това гласуване.
Аз не съм против електронното гласуване. Вярвам, че след години интернет гласуването ще е факт, но в момента не сме готови психологически за него. Затова трябва да си променим законодателството, защото в противен случай ще го направим това гласуване без да сме готови, без обществото да се отнася с доверие към него.
А що се отнася за това да купим машини за гласуване, аз съм скептичен, защото това означава да купим 18 000 устройства (12 000 секции и 50% резерв), всяко от което струва между 1 000 и 2 000 евро. Те ще бъдат окрадени и изпочупени и на следващите избори ще трябва да купуваме нови.
Според Вас кое гласуване ще е по-безопасно – машинното или дистанционното електронно по интернет?
При гласуването по интернет има един огромен проблем – вие не знаете кой е от другата страна на линията. Също така вие не знаете, дали той упражнява свободната си воля. А и някои политици се опасяват от следните две неща. Първо, от Турция ще дойдат минимум 200 000 гласа и второ, масово по интернет ще гласуват гетата. Без обитателите им фактически да участват в това.
Става въпрос за вот, който не е свободен. Всички мерки, които се взимат за осигуряване на свободната воля, са всъщност недействащи. На Запад на това му викат „семейно гласуване”, когато главата на семейството събира всички да гласуват пред него 5 минути преди края на изборния ден.
Това са все неща, които не могат да се контролират и трябва добре да се замислим за плюсовете и минусите. Наистина, с интернет гласуването ще мобилизираме много хора – българите в чужбина, младите и технологично напреднали хора и т.н. Но пък може да сринем доверието. А може и наистина да ни хакнат. То и затова по интернет се гласува преди изборния ден. За да може, ако някой хакне системата, хората все пак да успеят да гласуват с хартиени бюлетини. Обществото трябва да реши какво да прави. Но бързо, защото не остана много време.
Опитвам се да разбера защо, след като високотехнологичните държави се отказват от електронното гласуване, ние ще го въвеждаме тепърва.
Преди 3 години нещата изглеждаха съвършено различно. След това американци, французи и холандци се отказаха от този вид гласуване. Германците се отказаха доста по-отдавна. Това е засега положението.
