Проф. Лиляна Симеонова е доктор на историческите науки от Института по балканистика на БАН.
Проф. Симеонова, Вие сте застъпвали становището, че обявяването на независимостта трябва да бъде българският национален празник. Защо смятате тази дата за по-подходяща от наложения сега 3 март?
Аз съм застъпник на идеята, че България подобно на огромното множество държави-членки на Организацията на обединените нации трябва да отбелязва като свой най-важен, като свой национален празник деня на своята независимост. Ако направите една справка ще видите, че от общо 193 държави-членки в ООН много малък е броят, може би под 10, на държавите, които не са обявили датата на своята независимост за свой национален празник. Аз дори не бях обърнала внимание, но сега набързо направих една справка и установих например, че Обединеното Кралство нямало национален празник, но те си нямат и писана Конституция. Те имали седем равностойни официални празници и понякога в определен контекст празнували и рождения ден на Кралицата, но не когато тя наистина е родена,през април, а през юни. Въобще, британска работа. От останалите дори Турция чества деня на Републиката,който е 29 октомври т.е това е краят на Освободителната война, както турците я наричат, гръко-турската война 1922-1923 година, когато Кемал Ататюрк обявява независимостта на Турция. Значи съвременна Турция чества своята независимост като национален празник. Русия отбелязва деня на националния суверенитет- 12 юни, честван от времето на Елцин, но малко по-късно обявен за национален празник. На други места както в Щатите той се нарича Ден на Независимостта, във Франция това е Денят на Бастилията и т.н. Но дори ако погледнете бившите колонии празнуват днес като свой национален празник деня на обявяването на своята национална независимост. Обратно на това суверенна България е обявила една колониална дата за свой национален празник, което е един абсурд от всякаква гледна точка. Какво е трети март? Това е бившият 19-и февруари по Юлианския календар, по стар стил. Тогава се чества поредната годишнина от възшествието на император Александър ІІ на престола на руската империя. И по този случай прибързано просто, за да се отбележи тази светла дата в календара на руската империя е подписан т.нар Санстефански мирен договор, който няма абсолютно никаква юридическа стойност от гледна точка на международното право. Прочетох, че Трети март слагал край на Руско- турската война. Значи краят на бойните действия е сложен един месец преди това, той е сложен още с Одринското примирие, което е подписано на 19 януари по стар стил и се прекратява бойните действия. Изведнъж на 19 февруари „ни в клин, ни в ръкав” се подписва Санстефанския мирен договор, който пак казахме няма никаква юридическа стойност, защото Русия преди това се е разбрала с Великите сили, че след приключването на войната всички следвоенни въпроси ще се решават на конгрес на Великите сили, Берлинския конгрес. От тази гледна точка е абсурдно ние да продължаваме да честваме възшествието на Александър ІІ на престола като наш национален празник. Наистина той е честван, но не като национален празник в продължение на мисля, че 7 години от 1880 до 1887 година, когато е убит Александър ІІ, но е честван у нас точно така, с това име, като Ден на възшествието на руския император Александър Втори на престола, което е истинското му име. И сега изведнъж 1991 година той се обявява за национален празник, което пак казвам е абсурдно. Суверенна държава да обяви една колониална дата за свой национален празник, при условие,че държавите бивши колонии обявяват независимостта си за национален празник. Това е толкова абсурдно, че не ми стигат думите да го обясня. От тази гледна точка празникът трябва да бъде променен, независимо какво мислят русофилите, т.нар русофили в България, като 98% от тях не могат да кажат „две думи на кръст” на руски камо ли за разлика от мен и от много други да са изчели цялата руска класика в оригинал, да познават руското изобразително изкуство и руската класическа музика и да говорят добре руски и най-вече да познават добре и руската история. В този смисъл и аз съм русофил,но защото знам всичките тези неща. А те са русофили по някаква такава васално-поданическа настройка.
Защо по времето на комунизма тази дата 22 септември беше неглижирана?
България приема по времето на Първата световна война през 1916 година Григорианския календар, за да сме по един и същи календар със съюзниците си тогава- Австро-Унгария, Германия, църквата отказва да го приеме разбира се. По този Григориански календар 22 септември се пада на 5 октомври. 5 октомври е честван преди 9 септември като Ден на възшествието на Борис III на престола. И комунистите отменяйки 5 октомври, фактически отменят и независимостта. И така тихомълком престава да се чества и независимостта. Сега за датите в български календар. Те са един тюрлю гювеч, това съм го писала и говорила много пъти. Значи има два различни принципа, които са приети в различните държави. Единият принцип е празниците да се празнуват на тази дата, на която те са били според действащия по онова време, по времето на събитието календар. Значи ако тогава все още е действал Юлианския календар и днес ние не го приравняваме към Григорианския, честваме си го по Юлианския. Други държави примерно казват – не. Независимо тогава кой календар е бил ние сега всичко приравняваме към новия Григориански календар. Значи или едното, или другото. И ако направите пак една справка ще видите примерно, че Денят на Христофор Колумб се чества в цяла Латинска Америка по Григорианския календар, но в САЩ той е на 12 октомври, защото през 1492 година още е действал Юлианския календар и в Щатите е приет този принцип, според в календара на която дата се е паднало събитието, на тази дата продължава да се чества то и до ден днешен. Всяка държава е приела някакъв принцип. В България такъв принцип няма. В България имаме едни празници, които се отбелязват по нов стил, имаме други празници, които се отбелязват по стар стил, това е тюрлю гювеч, това не може да бъде официална празнична система на една цивилизована държава. Освен че честваме васалната си зависимост, като честваме като свой национален празник възшествието на престола на един чужд император, ние на всичкото отгоре сме направили една „манджа с грозде” от своя празничен календар.Значи дни като Съединението и Независимостта се честват по стар стил, а други като 3 март, се честват по нов стил, Гергьовден е някъде по средата. Той се пада нещо като старо-нов стил, там пък е толкова объркано, че въобще не ми се засяга тая тема, 24 май също е по някакъв смесен стил, от времето, когато църквата използва един календар, а държавата друг. И такова нещо по света няма. И не знам докога една цивилизована държава ще продължава така.
В това ли се коренят част от причините, дори 30 години след 10 ноември в представата на българите все още 22 септември да не заема полагащото му се място, както изглежда поне по това, което виждаме, гласовете не са толкова силни в социалните мрежи?
Те се занимават с какви ли не глупости по форумите. Политиците се занимават с други неща и никой не се е заел сериозно. То за какво ли не правят комисии в това Народно събрание, да направят и една такава комисия за празниците. Вътре да влязат хора от различни области, включително и историци ако искате. И да се реши по каква система и на какви дати се определят календара и официалните празници в България. Ами аз като гледам даже по медиите журналистите бъркат какво е национален и какво е официален празник. Утре е 1 май – национален празник, утре е Гергьовден – национален празник. Една държава има един национален празник и може да има N броя официални. Те дори не знаят разликата между национален и официален празник.
Ако е назряло времето за промяна на националния празник, от кого трябва да започне тя – от политиците или от историците?
Ние ги пишем от години, кой ни обръща внимание на нас?
Имате ли единодушие по този въпрос във вашата общност на историците?
Няколко човека сме такива, но има и други историци като например проф. Мила Дюлгерова, която е при това специалист по руска история и моя най-добра приятелка и съм се отказала да споря с нея, защото тя непрекъснато повтаря, че Сан Стефано бил сложил край на Руско-турската война. Това е едно клише, наследено от комунистическата историография, което просто го видях ей сега в Уикипедия, докога тази глупост ще се пише, не ми е ясно. И ще се втълпява ли тя в учебниците, съществува ли тази глупост.
Не е ли време историците първи да се изяснят и помежду си да бъдат по- единодушни като, че ли?
Ние сме се изяснили, но какво сега, да ходим пред Парламента ли и ние там да протестираме? По-добре наистина да се направи една комисия на високо ниво, ако ще към Народното събрание, следващото или което и да е то и вече тази комисия сериозно да реши.
Което означава, че нещата опират до политическа воля по-скоро вече?
До политическа воля опират и се гласуват от парламента, празниците се гласуват от парламента. Те не се гласуват ей така от историците, нито от журналистите.
