Професор д-р Павел Павлов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изнесе лекция в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ по време на научен форум, посветен на 1160-годишнината от покръстването на България и 1170-годишнината от създаването на писмеността. Темата на неговия доклад беше за взаимодействието между властта, църквата и писмеността.
„Тези исторически събития, които обединяват нас в дните на честванията в българските столици, свързани с покръстването и установяването на българската писменост, съвпадат с деня на св. Цар Борис, което е изключително важно за общото отбелязване на тези значими моменти,“ отбеляза проф. Павлов.
„Ако погледнем картата на Европа и света от IX век до днес, ще забележим, че името, което е присъствало през двата периода, е България,“ подчерта проф. Павлов. Той говори за основополагащите елементи на българската държава, които включват: държавност, църква и писменост, изградени върху тази основа.
Той посочи, че средновековният владетел символизира държавността. „В този контекст се появяват редица въпроси относно произхода и функционирането на властта. В нашия случай акцентираме на уникалността на владетеля – светец, който олицетворява тройната структура, без да акцентира на числовата символика,“ добави професорът.
Той акцентира, че св. Цар Борис е централна фигура, около която се изграждат християнската държавност, усилията за независима църква и условията за свети братя и техните последователи. „Затова, празникът на св. Цар Борис е ключов момент за всяко отбелязване на покръстването и писмеността.“
„Църквата е преди всичко пространство за спасение и среща на човека с Бога,“ добави проф. Павлов. „Ако църквата бъде сведена единствено до историческа институция, тя няма да може да вдъхновява и формира христообразни личности, готови да жертват себе си за другите,“ продължи той. Професорът подчерта, че без независима църква не би имало и книжовност, запазена писменост.
България не е само територия или етичен термин; тя представлява сложен концепт, съставен от уникални личности, които приемат Христос за основа на всичко свързано с благодатта на Св. Дух. Затова е важно да учим децата си да вярват в Бога и да обичат България,“ завърши речта си проф. Павлов.
В научната сесия участваха също и проф. д-р Веселин Панайотов от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, проф. д-р Магдалена Легкоступ от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и доц. д-р Екатерина Дамянова от Софийския университет. В програмата бяха включени приветствия от патриарх Даниил, проф. д.н. Наталия Витанова – ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, и Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.
Научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата, бе открита от вицепрезидента Илияна Йотова. Сред присъстващите на откритото заседание бяха Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректора на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, църковни лица, кметът на Шумен Христо Христов, учени и общественици.
Както съобщава БТА, Илияна Йотова по-рано днес откри изложбата „Азбука и история“ в Шумен, в присъствието на кмета проф. Христо Христов и директора на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ Росица Добрева. Патриарх Даниил също отслужи молебен в църквата „Св. Три Светители“ в Шумен. Честванията по случай 1160 години от покръстването на българите и 1170 години от създаването на българската азбука започнаха на 1 май във Варна и продължиха вчера в Плиска.
