Годишната инфлация в България за април 2024 г. спада до 2,5%, като за първи път от лятото на 2021 г. пада под 3%. Това се отчита спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени на Евростат, който се използва за сравнение в ЕС. След почти три години, през които инфлацията у нас беше над средната за ЕС, в април 2024 г. нашата инфлация пада под средната за ЕС (2,6%). С оглед на последните данни, включително отрицателната месечна инфлация за над половината стоки в страната, можем да заключим, че периодът на висока инфлация приключва.
Данните за инфлацията през април 2024 г. са от значение, тъй като това е последният месец, включен в оценката на инфлационния критерий за приемане на еврото. Намалението на годишната инфлация и достигането на средните нива за ЕС обаче не означават, че България ще изпълни критерия и ще получи одобрение в предстоящия конвергентен доклад. Причините за това са две и са разисквани многократно през последните месеци.
Първата причина е, че оценката на критерията се извършва на базата на средногодишната инфлация, като се взема предвид годишната инфлация за период от 12 месеца, а не само за последния месец. Средногодишната инфлация в България за периода май 2023 – април 2024 г. спрямо периода май 2022 – април 2023 г. е 5,5%, докато средно за ЕС е 4,3%. Тъй като през първата половина на този период годишната инфлация у нас беше в диапазона 6-8%, ще е необходимо повече от половин година, за да се компенсират месеците на висока инфлация и за средногодишната инфлация у нас да спадне до нива 2-3%.
Втората причина е, че критерият се оценява не спрямо средното ниво за ЕС, а въз основа на трите страни с най-добри показатели – обикновено те са тези в ЕС с най-ниска инфлация. Относно средногодишната инфлация към април 2024 г., тези страни са Дания (1,2%), Белгия (1,7%) и Финландия (2,2%). При вземане на средното ниво за тези три страни (1,7%) и добавяне на 1,5 процентни пункта се получава инфлационен критерий от 3,2%, което е с 2,3 пункта под отчетената средногодишна инфлация за България от 5,5%.
Отбелязваме вече почти година, че България няма да изпълни критерията за инфлация и няма да върви на еврото на 1 януари 2025 г. Това заявление се основава на натрупването на месеци от оценявания 12-месечен период, по време на който страната отклоняваше значително от критерията. Не можем да игнорираме 5-6 месеца с годишна инфлация в диапазона 6-8% и да се надяваме на чудо, което да компенсира останалите месеци от периода. Сега, по същата линия на мислене, можем да твърдим, че постепенно влизаме в правилната посока и е възможно от април-май 2024 г. да започнем да изчистваме месеци с ниска годишна инфлация и съответно да се доближим до изпълнението на критерията.
Трябва да имаме предвид, че да се конкурираме с трите най-добри примера в ЕС няма да бъде лесна задача, дори ако успеем да поддържаме ниски нива на инфлация в следващите месеци. Литва, Дания и Финландия имат годишни инфлации към април 2024 г. в рамките на 0,4-0,6%, което е с около 2 пункта по-ниско от годишната инфлация у нас. За да се приближим до критерията в следващите месеци, ще трябва да овладеем инфлацията до около 2% и да я поддържаме на този ниво стабилно. Обаче, с оглед на политическата нестабилност у нас, нарастващите разходи за заплати и пенсии, растящите бюджетни разходи и хаотичните мерки и политики, въпросът е дали може да се управлява инфлацията в рамките на критерията?
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е а ДЕБАТИ.БГ
