Проф. д-р Димитрина Кауфман, съпругата на акад. Николай Кауфман, сподели в интервю за БТА, че упоритостта му е била заложена от самото начало, както и при дъщеря им Мария Кауфман.
Утре ще отбележим столетието от раждането на този забележителен български музиковед, фолклорист и композитор, който ни напусна през 2018 година.
Николай Кауфман е роден в Русе и е учил в Априловската гимназия в Габрово. От ученическите си години той свири на тромпет и дори с приятелите си започва участие на сватби и празненства. Групата им е ръководена от бащата на пианистката Ружка Чаракчиева, който също му помага в обучението по тромпет.
Той продължава обучението си в Националната музикална академия (по онова време Българска държавна консерватория), където завършва с тромпет теоретичния и инструменталния факултет. Сред любимите му предмети са хармония, полифония и солфеж. Кауфман става научен сътрудник в Института за музикознание при БАН, където започва работа в сферата на българския фолклор, събирайки хиляди автентични записи на народна музика.
Началото на събираческата му дейност започва през 1951-1952 година. Командировките му продължават по месец или два, а понякога и повече. В много райони на страната в това време не е имало подходящ обществен транспорт, така че той често записва музика пеша, носейки тежък фонограф с тегло около 40 кг. В багажа си носи и плочи с записи, общата тежест е надхвърляла собственото му тегло. За крехкия Кауфман тази работа е била не само трудоемка, а и физически предизвикателна.
„Но той беше удивително силен, упорит и жизнен“, добавя Мария Кауфман. Когато Кауфман си поставял цел, той я изпълнявал „с всички свои сили“. „Беше готов да спи на пода, завит в палто или яке, само за да свърши задачата си“, споделя тя.
Мария спомена, че баща й е живял с професията си, работейки от рано до късно. Събуждал се в 5 часа сутринта. Семейството уточнява, че резултатите от труда на Кауфман са 50-60 000 вокални и инструментални записи на народно творчество, включващи произведения от Бесарабия и Таврия, и е събирал песни от различни етноси, сред които българи, евреи, турци, казаци, некрасовци, гърци, сърби и власи.
„Хората не бяха просто един народ за него, всичко беше важно и интересно“, заключава Димитрина Кауфман.
Научната работа на акад. Кауфман не е ограничена само до фолклор, той проявява интерес и към революционни, градски и много други песни. Основната му цел е била да съхрани това наследство.
„Казваше: „Ако днес не го запиша, утре може да изчезне“, спомня си Мария.
На въпроса „Защо да оставяме днешната работа за утре, когато можем да я оставим за вдруги ден“, той категорично твърдял, че няма да отложи нищо за вечерта. Този принцип важеше и за неговата композиторска работа.
Що се отнася до многобройните си творби, обхващащи над 2000 песенни обработки, дъщеря му уточнява, че те всъщност са много повече. Семейството в момента работи върху създаването на дигитален архив на неговите произведения.
Авторските произведения на акад. Кауфман са изключително разнообразни. По една и съща народна тема той създава много версии. За различните хорове и инструментални групи всяка партитура е адаптирана според уникалните нужди на състава, за който е написана. Кауфман съчетава народната тематика със свои мелодии, използвайки полифонични елементи.
Неговият труд „Антология на българските метроритми за пиано“ е изключителна творба, включваща всички български неравноделни размери в множество варианти и дори някои самостоятелно създадени комбинации от композитора. Мария помни как, като дете, е слушала баща си как работи по този проект, докато играе под рояла.
Процесът на създаване на Кауфман често не изисквал пиано – той тактувал с ръка, подсвирквал или пеел мелодията. „Много виртуозно свириш“, добавила Мария.
След кончината на акад. Кауфман семейството създава хор на негово име, който изпълнява неговата музика.
„Вдъхновени от неговите постижения, и ние работим с нашия хор и певци“, заяви Мария. За тях е изключително важно да продължат делото му. „Той остави толкова много, че ако всичко приключи с физическото му отсъствие, би било кощунство“.
На много от партитурите той е оставил мисълта „Луд не остарява“. Работеше не за пари; наградата му беше произведенията му да бъдат изпълнявани. Той работеше за запазване на музикалното и културното наследство.
„Той остави светла следа“, допълва Димитрина Кауфман.
Тя разказва, че по време на създаването на музиката за „Крадецът на праскови“ Симеон Пиронков, негов колега от Академията, му се е обадил с молба за песен, и Кауфман незабавно предложил „Тамо далеко“, сръбска народна песен, която му е посочил.
„Баща ми беше добър човек. Той винаги гледаше над нещата, над лошото“, спомня си Мария. „Животът е кратък и човек не трябва да замърсява ръцете си, причинявайки вреда на другите“, завършва тя, вярвайки, че баща й би се радвал да чуе тези думи.
