Изпращаме вниманието си отвъд новините за министерските ротации и обръщаме поглед към най-важното – а именно, че с голяма вероятност Преходът де юре ще бъде завършен на 1 януари следващата година, бидейки част от Шенгенската зона и Еврозоната.
Въпреки това, реалността е различна. България започва Прехода без ясна цел и посока, заради недоразуменията, настроенията и стереотипите, натрупани в периода на комунизма както у нас, така и сред политиците.
В контекста на понятията „капитализъм“ и „демокрация“ можем да разгледаме три етапа на Прехода след 1985 г.
Етап 1: Политическият преход (1985- 1996)
С Горбачов на власт, започва постепенния преход от плановата към пазарна икономика, въпреки политическия монопол на комунистическите партии. В България беше приет Указ 56, позволяващ частна инициатива, но външният дълг скочи бързо до 12 млрд щ.д. и голяма част от него беше „приватизиран“ след падането на комунизма през 1989 г. Финансовият капитал, получен от този процес, беше използван за създаването на частни фирми и структури, които подкрепяха бившата комунистическа партия. Разчитаха на държавният капитал, което доведе до фалит на 17 търговски банки и хиперинфлация. Опитът да се управлява капитализма и демокрацията беше безуспешен, макар че преходът към демокрация се осъществи мирно.
Етап 2: Икономическият преход (1997-2008)
За да се предотврати нов държавен фалит, правителството осъществи пазарни реформи и приватизира 2/3 от държавните активи, като по този начин завърши икономическия преход към частно-пазарна икономика. България беше приета за работеща пазарна икономика под условие, че изпълни върховенството на правото.
Етап 3: Проваленият преход към правова държава (2009-2021)
Световната финансова криза и въведените икономически промени донесоха нови проблеми. Олигархизацията на политическата система и социално-икономическите конфликти доведоха до криза на парламентарната демокрация. Появиха се големи протести и българското общество започна да съмнява в смисъла на Прехода.
Етап 4: Отново опит за преход към правова държава (2022-?)
През този нов етап, се провеждат активни реформи за утвърждаването на правова държава, с цел намаляване на корупцията и осигуряване на справедливо правосъдие. България постепенно се приближава към пълноценното си членство в Европейския съюз, приема антикорупционно законодателство и подготвя влизането си в Шенгенската зона и Еврозоната.
Бъдещето е неопределено и следва да видим дали Преходът към правова държава ще продължи успешно, дали ще бъдем приети в Шенгенската зона, както и дали новите реформи ще гарантират ефективно и справедливо правосъдие.
Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на автора. Заглавието е на редакцията на Дебати.бг.
