Една миграция от Централна Европа трансформирала генетично хората в Испания по време на бронзовата епоха, показва проучване.
Данните от ДНК показват, че мигрантите се пренасят на Пиренеите, заменяйки съществуващите мъжки родове в региона в рамките на 400 години.
Остава неясно дали насилието е играло роля или дали социалната структура, ориентирана към мъжете, е по-важна.
Резултатът идва от най-обширното изследване от този вид.
Изследователите са реконструирали историята на населението на Иберия (съвременна Испания, Португалия, Гибралтар и Андора) в продължение на 8 000 години – най-големият отрязък от време, преодолян от едно изследване на древна ДНК. Регионът е кръстопът за различни култури с течение на времето.
Тяхното проучване е публикувано в списание Science.
Те извличат и анализират ДНК от 403 иберийци, които са живели между 6000 г. пр. Хр и 1600 г. от н.е.
Мигрантите от бронзовата епоха проследяват част от родословието си до фермерите от неолита (каменната ера), открити в цяла Европа – включително Испания – докато останалата част от генетичния им състав е като този на хората, живеещи по това време на руската степ.
Това потекло е въведено в Европа от пастири номади, мигрирали на запад от Азия и източните периферии на Европа.
Една от причините може да е криза, която накарала населението да се насочи към Европа към края на неолита (предшестващ бронзовата епоха). Последните проучвания показват, че чумата може би е играла роля на причина за преселението.
Тъй като степните хора се движели на запад, те приемали елементи от културата от хора, с които се смесвали по пътя.
