Президентът на САЩ се натъкна на най-голяма руска мина в рамките на своя мандат досега, която сам си заложи. Получи дружен отпор от традиционно най-близките си партньори на Запад и този път си го причини не заради мита, търговия и прочее разбираеми все пак за един бизнесмен основания, а по принципния въпрос за мястото на Русия в международния диалог, обвързано с нейния отказ от агресивно поведение на международната сцена. Тръпм даде признаци, че е готов на практика да го поощри, като покани Русия да се завърне в Г-8 като осми член на този най-престижен световен клуб, но беше бламиран от Г-6 в лицето на Германия, Великобритания, Франция, Италия, Япония и Канада.
МЕРКЕЛ ПЪРВА СЕ ОТКАЗА
Докато канцлерът Ангела Меркел, която беше сред първите с негативна реакция, мотивира отказа си с преценката си за преждевременното общуване в условията на все още върлуващата грипна пандемия, други лидери, като канадският премиер Трюдо, в прав текст обясниха, че няма причина за промяна в отношението към Русия, която също така не си е променила политиката на агресия спрямо Украйна. От левия канадски министър-председател могат да се очакват принципни различия с Тръмп на терена на идеологията, но тази позиция, изразена и от близкия съратник на американския президент на това поприще, какъвто е британският премиер Борис Джонсън, е болезнен удар по престижа на шоумена – милиардер с президентски мандат в САЩ.
Когато повечето читатели се запознаят с този текст е вероятно да се е състояла една годишнина: 6 лета откакто Русия беше зрелищно прогонена от срещата на върха на 8 държави, сред които и без това наследницата на СССР не се вписваше като демократичен партньор.
На 4 и 5 юни 2014 година Русия трябваше да бъде домакин в любимия на Путин южен курорт Сочи и така лидерите на най-развитите западни държави да легитимират руската окупация на украинския Крим. Вместо това обаче водачите на Запада подкрепиха единодушно предложението на президента на САЩ Барак Обама Русия да бъде изключена и насрочената за 4 юни среща на руска територия беше пренесена в Брюксел. Г-8 се върна към стария си формат Г-7. Дали пък ролята на Обама и неговото лидерство тогава не са сред причините Тръмп да реагира почти огледално днес в духа на своята многократно заявена непоносимост към своя предшествник в Белия дом?
Външният министър на Русия Сергей Лавров се опита да омаловажи през юни 2014 година жеста на заклеймяване на руската агресия срещу Украйна с акцент върху факта, че този формат е неформален и за него не се изискват членски книжки. С други думи, Москва отказа да се възмути публично, избирайки да изиграе сцената на безразличието спрямо унижението да бъде закована на дъската на позора от страна на организация, която я беше приобщила с надеждата на опитоми руската мечка.
Надеждите в това отношение не само не се състояха, но и изиграха обратната роля. Путин си въобрази, че може да се разпорежда нелегитимно с чужди територии на правата на силния и ухажван от най-силните стопанин на ядреното куфарче в бившата суперсила. Западът премълча когато под негово командване, след серия от приписани на чеченци терористични акции в Русия, малката вътрешна територия с големи традиции в противопоставянето на руската насилствена асимилация беше брутално смазана по суша и въздух от руската армия заради поисканата по аналогия с други бивши съветски административни единици независимост.
Съучастническото позволение от страна на Г-8 помогна да бъде изстрелян непознатият на широката аудитория нов шеф на Кремъл на върха на популярността в държавата му през 2000 година го вдъхнови за нови пакости с употребата на военна сила. Новият стопанин на Кремъл си направи правилния извод от позицията на желан партньор в Г-8, че може да продължи по същия начин и през август 2008 година с пълномащабна война срещу също така непокорната Грузия. Залогът му отново се оправда чрез вялата реакция на демократичния свят, който сам си беше вкарал руската мечка през парадния вход.
Защо Русия беше в клуба на най-богатите
Защо изобщо Русия беше приета в клуба на най-богатите и най-развитите западни демокрация през 1998 година без да отговаря на критериите нито по своята демократичност, нито от гледна точка на своята икономика, която по онова време беше по-малка от холандската по своя БВП?
Отговорът (не) се крие на повърхността- видим е за всички, но малцина го заявяват публично, щадейки руската гордост. Пропадналата руска държава все така беше опасна за световния мир с наследените си ядрените оръжия. Голи, но въоръжени до зъби беше определение, което още повече се отнасяше за наследниците на СССР, които сами разказваха за себе си вица, че са като хипопотам – огромно нещо, затънало в калта, но отворило голяма уста. Извън вица, но в рамките на същата символика, хипопотамът макар да е тревопасен, е най-опасното от всички африкански животни за човека, отнемайки годишно повече човешки живот от всяко друго създание в африканските джунгли и савани.
Чрез Г-8 Западът се опитваше хипопотамът да бъде “побутван в правилната посока” ( както се препоръчваше и за заиграващата с Русия днешна България в един изтекъл чрез Уикилийкс доклад на американското посолство в София). САЩ дори заложиха на руската космическа програма за изстрелването на свои астронавти с явното намерение да помогнат финансово на закъсалата руска икономика и в същото време да обвържат технологично бившия съветски потенциал в тази област с американския.
ЕРАТА НА АМЕРИКАНСКАТА НАИВНОСТ ОТМИНА
Както се видя от изстрелването на първия частно финансиран пилотиран американски кораб в Космоса, ерата на тази американска наивност отмина. При това “руският комплекс” за зависимостта от Русия в транспортирането на американци беше преодолян не от държавата, а от американския бизнес. Не случайно бизнесменът Тръмп държеше чрез присъствието си в Кейп Канаверал на изстрелването на Дракона на Илон Мъск да покаже какво може неговата Америка на частното предприемачество.
На фона на този “космически” успех още повече изпъква приземяването на Тръмп чрез неуспеха му да потвърди американското ( си) лидерство и то тъкмо по болезнената за него още от предизборната му кампания тема, свързана с необяснимата му уважителност към склонния да хулиганства на световната арена Путин.
Тръмп обоснова опитите си самостоятелно да определя западната политика спрямо рецидивизма на Русия с твърдението, че решението Русия да бъде отстранена от Г-8 било остаряло. Президентът на САЩ удари на камък “ у дома”. В рамките на сплотеното ( този път срещу самия него) западно семейство той получи урок, че истинският крайъгълен камък в общуването с Русия е принципът на върховенството на принципите, а не на голия прагматизъм спрямо “голите, но въоръжени” руснаци.
