Новият президент Илияна Йотова започва серия от консултации, след които трябва да посочи следващия служебен премиер на преходното правителство, което ще се погрижи за организацията на изборите. Въпреки заявеното от ГЕРБ намерение датата за предсрочния парламентарен вот да бъде 29 март, ако процедурата се протака, изглежда, че изборите ще бъдат в края на април.
Среща с председателя на Народното събрание Рая Назарян поставя днес началото на консултациите за назначаване на служебен министър-председател – първата ключова публична изява на новия президент Илияна Йотова. В 11.00 часа на „Дондуков“ 2 държавният глава ще даде старт на процедура, която трябва в рамките на седмици да доведе до служебен кабинет и насрочване на предсрочни парламентарни избори.
Първи ход на Йотова като президент
Консултациите са първият реален тест за президентския стил на Илияна Йотова. По Конституция тя разполага с ограничен, но стратегически важен инструментариум – избора на служебен премиер и датата на изборите.
Именно тези решения ще зададат политическия тон до края на пролетта.
Първата покана към Рая Назарян не е случайна. Като председател на парламента тя е първа в т.нар. „Домова книга“ – списъкът от длъжностни лица, от които президентът може да избере служебен министър-председател.
Общо 10 длъжностни лица попадат в конституционния списък. Това са председателят на Народното събрание, управителят и подуправителите на БНБ, председателят на Сметната палата и двамата му заместници, омбудсманът и неговият заместник.
Още преди началото на консултациите обаче стана ясно, че част от потенциалните кандидати за поста заявиха намерение да се откажат от него.
Най-ясната публична позиция до момента е тази на Рая Назарян, която вече даде да се разбере, че не би приела назначение за служебен премиер. Подобни сигнали има и от други фигури, макар и по-неофициално, което значително стеснява избора на президента.
Според появили се спекулации има риск от забавяне на процедурата, ако се наложи Йотова да проведе по-широки и по-продължителни консултации, за да намери приемлив и готов кандидат, въпреки заявените вече откази. Освен че това ще отдалечи датата на предсрочните парламентарни избори, коментатори са на мнение, че така се дава достатъчно време за формиране на политическия проект на Румен Радев.
Кратки срокове, сложна процедура
След като президентът определи служебния министър-председател, избраното лице разполага с една седмица, за да предложи състав на служебния кабинет. Паралелно с това държавният глава трябва да издаде указ и за датата на предсрочните парламентарни избори, които по Конституция трябва да се проведат до два месеца от конституирането на кабинета.
От ГЕРБ вече лансираха дата 29 март като възможен изборен ден. Формално погледнато, тя е на ръба на конституционните срокове, но остава реалистична само при едно условие – бързо приключване на консултациите и безпроблемно назначаване на служебен премиер.
Ако отказите от поста продължат и изборът на служебен министър-председател се забави дори с една-две седмици, сценарият за 29 март започва да изглежда все по-трудно осъществим.
В такъв случай по-вероятният вариант са избори в края на април, което би дало повече време за подготовка на администрацията и на служебния кабинет, но и би удължило политическата несигурност.
За Илияна Йотова изборът не е чисто технически. Ранна дата като 29 март ще бъде интерпретирана като стремеж към минимално служебно управление и бързо връщане към редовна власт.
По-късна дата през април би дала повече възможности за стабилизиране на институциите, но и ще отвори поле за политически обвинения в протакане.
Първите консултации днес ще покажат дали президентът ще търси максимално бърз сценарий или ще заложи на по-предпазлив подход в условията на ограничен избор за служебен премиер.
