Начало България Презентацията на динозаврите от „Джурасик парк“ не съответства на разбиранията на палеонтолозите,...

Презентацията на динозаврите от „Джурасик парк“ не съответства на разбиранията на палеонтолозите, смята български учен

64
Презентацията на динозаврите от „Джурасик парк“ не съответства на разбиранията на палеонтолозите, смята български учен

Презентацията на динозаврите от „Джурасик парк“ и „Джурасик свят“ не съответства на разбиранията на съвременните палеонтолозите. Това каза палеонтологът Владимир Николов на събитието Jurassic, организирано от сдружение Ratio, Националния природонаучен музей и кино „Кабана“ в София. 

ЕВОЛЮЦИЯ В РАЗБИРАНЕТО НА УЧЕНИТЕ ЗА ДИНОЗАВРИТЕ

Според Владимир Николов хората са си създали представа за динозаврите от художествената литература. Той посочи етапите на научната революция в сферата на изучаване на динозаврите. Според проучването етапите са пет – установяване на парадигма, нормална наука, натрупване на аномални данни, проямана на парадигмата и нормална наука.

Палеонтологът показа илюстрации на динозаври от американския палеоартист Чарлс Найт (1874-1953), с които обясни еволюцията в разбиранията за видовете динозаври на науката.

По време на презентацията си Николов проследи хронологично стадиите в промяната на научните изследвания. Според него съчетанието между нови фосили, нови аналитични методи и нов поглед към старите данни са довели до преразглеждане на схващанията за биологията, физиологията, еволюцията и поведението на динозаврите.

СЪВРЕМЕННИТЕ ДИНОЗАВРИ

Д-р Петър Ефтимов представи три групи от теми по време на своята презентация – историческа, биологична и статистическа.

Според него един от факторите за развитието на динозаврите е геологиченият контекст на времето. По думите му Земята невинаги е изглеждала както днес – първо е имала един голям континент, наречен Пангея. Когато той се разделя, започва динамиката на юрския период, каза д-р Ефтимов.

По време на юрския период голяма група животни успява да устои на промени, като намаляване на кислород в океаните и парников ефект. Това се е отразило на числеността на видовете, допълни той.

Според д-р Петър Ефтимов няма нужда да се създават динозаври по примера на „Джурасик парк“, защото и днес те съществуват. Той посочи, че втората най-голяма група гръбначни животни са птиците, а методите, с които си служи молекулярната биология, доказват, че птиците са наследници на динозаврите.

Статистически анализ, който д-р Ефтимов презентира, показа някои промени, които са се получили вътре в хромозомите на генетичния материал. Това може да се изчисли добре и с точност, каза още той.

ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА И ДИНОЗАВРИТЕ

По време на презентацията си, писателят и кинокритик Благой Иванов показа статии, които проследяват хронологията на идеята за динозаврите в художествената литература, тяхното илюстриране и изобразяване в киното.

Той направи сравнение между книгите „Джурасик парк“ на Майкъл Крайтън (1942-2008) и „Каменното яйце“ на българския писател Петър Бобев (1914-1997). Иванов посочи, че романът на Майкъл Крайтън е повече „технически“, а този на Петър Бобев – приключенски. По думите му Майкъл Крайтън започва да го пише под формата на сценарий, който постепенно преминава в роман. Издателствата са го отхвърляли в началото.

Благой Иванов посочи, че „Каменното яйце“ излиза преди „Джурасик парк“, а допирните точки в сюжетите им са извличане на ДНК от фосилизиран източник и липси при генома, който е запълнен от съвременни животни.

Писателят посочи прилики в творчеството на Петър Бобев и други образи от праисторията. По думите му „Зеленият вампир“ от Петър Бобев и илюстрацията на „криптоботаническия пример на месоядно растение“ от Мадагаскар, което не съществува, е явна.

В края на презентацията си, писателят допълни, че пет години преди „Каменното яйце“ и шест години преди „Джурасик парк“ писателят Джон Броснан (1947-2005) издава „Кранозавър“. В историята на Броснан също има зоопарк с праисторически клонирани динозаври.

Владимир Николов е палеонтолог и палеоилюстратор. Уменията си по рисуване придобива в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, в Пловдив. Научните си търсения по темата за динозаврите развива професионално като докторант към Националния природонаучен музей – БАН. Професионално се занимава с изучаване на динозаври от 2014 година, когато като магистър в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ) изследва първия фосилен фрагмент от кост на динозавър, открит в района на Трън.

Благой Иванов е роден на 8 юли 1980 година в София. През 1999 година завършва СОУ „Пенчо Славейков“ в паралелка с разширено изучаване на биология, химия и латински език. През 2004 година завършва семестриално магистратура по кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а две години по-късно защитава дипломна работа, фокусирана върху историята на филмовите зомбита. Автор е на книгите „Добрите, лошите и грозните“, „Трансформации“, „Седем градски гряха“, „Мазето“, „Плюшеното приключение“, „Крехар“, „Тринайсет чудовища за Хелоуин“. 

Д-р Петър Ефтимов завършва ветеринарна медицина през 2006 година в Лесотехническия университет (ЛТУ) в София. През 2012 година завършва специалност „Молекулярна биология“ в СУ. През 2017 година защитава докторска степен по „Молекулярна биология“ в катедрата по биохимия на Биологическия факултет към СУ. От 2018 година работи като главен асистент по хистология и ембриология в същия факултет.

Сред научните му интереси са регенеративната медицина, биофизика, еволюционна биология и астробиология.