Много е важно да инсталираме батерии за съхранение на енергия. Тяхната цена намаля драстично през последните години – с над 90 процента за 15 години. Това каза Никола Газдов, член на борда на SolarPower Europe и председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), в интервю за БТА. Той коментира тенденцията на ниски или отрицателни цени на енергийната борса поради гoлямoтo пpoизвoдcтвo нa електроенергия oт възобновяеми енергийни източници (BEИ) в oпpeдeлeни чacoвe нa дeня. По думите му аргументът, че батериите са скъпи, вече не е валиден. Освен това през последните години е свършена много работа в България и региона за изработването на регулаторна рамка, която да създаде условия за такъв тип инвестиции. Затова в България вече се подготвят първите проекти за инсталиране на батерии. „Много скоро очаквам да видим ефекта на това“, изтъкна Никола Газдов.
Председателят на АПСТЕ подчерта, че батериите ще помогнат да се подобри балансирането на системно ниво и управлението на тези променливи товари, които идват от ВЕИ. Освен това батериите ще помогнат на инвеститорите и операторите на централи да подобрят своя бизнес модел, като съхраняват произведената електроенергия, когато цената на пазара е ниска и я продават в други моменти, когато се повиши.
Всичките страни в Югоизточна Европа през последните години залагат на бурно развитие на ВЕИ. Първата вълна на пазарни проекти почти навсякъде са соларни централи, защото те по-бързо се развиват от началото на разработка до изграждането на проекта. Никола Газдов очаква, че през следващите години към мрежата ще се присъединят и много нови вятърни паркове както в България, така и в Гърция, Румъния, Сърбия, Унгария и други страни от региона.
По-ниските цени на енергийната борса не са проблем за инвеститорите в соларни централи, защото трябва да се мисли дългосрочно. Причината за ниските и отрицателни цени е, защото сега наистина има увеличени инсталирани мощности от соларни централи в България, Гърция и Румъния. В Гърция вече има вече близо 7000 мегавата инсталирани соларни централи, а в България те са над 3000 мегавата. В Румъния също над 3000 мегавата от електроенергията се произвежда от фотоволтаични централи. Тези централи произвеждат електроенергия от слънце по едно също време, защото са в един и същи регион. Когато се произвежда ток по едно и също време в дни с ниска консумация, особено през уикендите, е нормално цената да е много ниска и дори отрицателна, защото тогава търсенето е по-малко. Но това се случва в преходни месеци – в които е достатъчно топло да не се ползва електроенергия за отопление, но все още не е твърде топло да се ползва за охлаждане, обърна внимание Газдов.
Според него отрицателните цени не са нещо ново, но той се надява това явление да е временно. Освен това все повече се подписват дългосрочни договори за закупуване на ВЕИ енергия. „Дългосрочните договори са инструмент за управление на риска – както за ВЕИ производителите, така и за индустриалните консуматори. Този тип договори дават предвидимост на всички страни и ги предпазват от пазарната волатилност“, коментира председателят на АПСТЕ. Той посочи, че за нови ВЕИ проекти има случаи дори и в България, в които се подписват договори за 10 и дори 12 години. Той даде пример, че КЦМ подписа договор за 12 години за снабдяване с електроенергия от нова соларна централа. Има примери на български централи, които подписват договори за продажба на електроенергия с консуматори в Румъния и Унгария. При дългосрочните договори в повечето случаи цената е фиксирана за дълъг период от време, поясни Газдов. Моделите може да са различни. Има варианти, при които се продава т.нар. базов товар, като при тази сделка се разпределя рискът. Това е вид договор за разлика.
Последните промени във връзка с балансиращия пазар на електроенергия, при които се въведоха отрицателните цени, би трябвало да реши проблемите с излишъците на електроенергия, счита Никола Газдов. Причината е, че вече да не се произвежда ток спрямо прогнозния график, върви с много сериозна финансова неустойка. „Отделно тези ниски цени и промените в пазара дадоха много силен пазарен сигнал за инвестиции в батерии“, коментира председателят на АПСТЕ.
На въпрос дали има проблеми със свързването към мрежата на новоизградени соларни централи, Газдов отговори, че българската мрежа е изключително добре оразмерена, защото тя е проектирана преди години да осигури електроенергия за голямо индустриално производство. „Ние нямаме проблеми с капацитета на мрежата като такъв, но има проекти, които са планирани за изграждане на определени места в страната, където мрежата не е достатъчно силна. Може да погледнете Южна България. Там има страхотни условия за нови слънчеви централи, но мрежата е по-слаба, защото исторически там не е имало голяма индустрия“, обясни Никола Газдов. По думите му има голям интерес за изграждане на вятърни проекти в Североизточна България, където мрежата не е слаба, но трябва бъде значително подсилена, за да може да поеме тези нови товари, когато бъдат изградени. Той допълни, че е сходна ситуацията и в Румъния, и в Гърция. Според него мрежата има нужда от развитие в определени региони, но като цяло е доста добра, особено българската. Отделно Електроенергийният системен оператор (ЕСО) работи за увеличаване на капацитета на мрежата. От тази гледна точка няма сериозен проблем, но е важно да се отбележи, че колкото повече нови възобновяеми енергийни източници навлизат – както от слънце, така и от вятър, толкова повече нови предизвикателства ще има за енергийната система. Тези нови предизвикателства обаче не означават, че ще има срив в системата или някакви сериозни проблеми, а само, че ще има нужда от период на адаптиране. Никола Газдов очаква да има предизвикателства, но вярва, че те вървят с много възможности. „Това са възможности България да използва природните си дадености и силната си мрежа, за да възвърне и затвърди позицията си на регионален лидер и износител на зелена енергия в бъдеще“, посочи председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия.
