Правната комисия отхвърли ветото на президента относно изменения в Изборния кодекс (ИК), което главно касае ограничението на секциите в дипломатическите и консулски представителства извън ЕС до 20.
Законопроектът за изменения в ИК получи подкрепа от 11 депутати (ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и един от „БСП-Обединена левица“), докато осем се обявиха против (ПП-ДБ, „ДПС-Ново начало“, един от „БСП-Обединена левица“, АПС и „Величие“), а един депутат се въздържа – МЕЧ. Очаква се ветото на президента да бъде разгледано и в пленарната зала.
„Съгласен съм, че ветото дава повод за ново обсъждане, но не мога да се съглася с нито един от другите мотиви“, коментира Петър Петров от „Възраждане“, които са внесли законопроекта. Той добави, че никой представител на президента Илияна Йотова не е влизал в контакт с тях, за да обсъждат предложените мотиви. Петров също така напомни, че е направено предложение за активиране на район „Чужбина“. Според него, 147 хиляди българи, гласували на последните избори извън страната, ще трябва да разпределят само четири мандата, което е несправедливо. Според „Възраждане“, мандатите в район „Чужбина“ трябва да са поне 16.
Христо Расташки обяви, че „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) ще се въздържат от подкрепа на промените. Според него ограничаването ще попречи на сънародниците ни да гласуват. Въпреки това, от партията заявиха, че са съгласни с „Възраждане“, че в Турция има български граждани, които не знаят какво гласуват и са подложени на манипулации. Според МЕЧ, ограничения на секциите би трябвало да съществуват само в съседни на България държави, за да се насърчи идването на хората тук, за да гласуват. „Ограничавате правата на българите извън ЕС“, подчерта Расташки. Той вярва, че Конституционният съд ще анулира закона, ако бъде атакуван. „ГЕРБ ви подкрепят, защото нямат достатъчно гласове извън страната“, добави депутатът.
Хамид Хамид изрази, че „ДПС-Ново начало“ ще гласува против повторното одобрение на текстовете и ще подкрепи ветото, тъй като считат, че се нарушава конституционното право на глас. Той добави, че условието за уседналост също ограничава правото на глас на избори за местна власт и за членове на Европейския парламент.
Надежда Йорданова добави, че „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) ще гласуват за ветото и ще се противопоставят на текстовете на второ четене. Тя подчерта, че след вече насрочени избори дискутираме условията за провеждането им, което е неприемливо. По думите й, решението за лимит от 20 секции е необосновано. Указът на президента за ветото е получен на 12 февруари; забавянето на обсъждането му е сериозен въпрос, на който трябва да се даде отговор, подчерта Йорданова.
Явор Хайтов посочи, че „Алианс за права и свободи“ (АПС) също ще гласуват за ветото и ще се противопоставят на промените в ИК. „За нас България е там, където имаме дори само един българин“, отбеляза той. Хайтов допълни, че процедурата за образуване на изборни секции е усложнена от изискването за минимум 40 подадени заявления за гласуване. Според него наложеното вето ни защитава от евентуално отменяне на текстовете от Конституционния съд.
Към представителите на БСП той се обърна с коментар, че техният глас е от съществено значение, за да определят дали стоят на страната на демокрацията или се връщат към тоталитарните практики, които ограничаваха развитието на партиите в страната. Нямаме право да отнемаме правата на българските граждани, независимо от политическите мотиви, подкрепи и Хайри Садъков. Ако причината за предложението е потенциална ниска избирателна активност, все пак остава въпросът за правото на глас.
От Обществения съвет на ЦИК подчертават, че е важно избирателният район извън страната да бъде организиран на тези избори.
