Датата за Брекзит наближава, но напускането на Евросъюза от страна на Великобритания все още е мираж. Коалиция от разбунтували се лейбъристи, либерали и консерватори миналата седмица накараха министър-председателя Борис Джонсън да удължи срока, до който страната трябва да напусне ЕС – от 31 октомври на 31 януари 2020. Ако това не е възможно обаче, той трябва да приеме всяка друга дата, предложена му от европейските институции и одобрена от Долната камара на британския парламент. Реакцията на Джонсън беше доста показатена – той изгони от партията противопоставилите се тори (общо 21 на брой), сред които има емблематични имена като най-дългогодишния член на парламента Кенет Кларк и внукът на Уинстън Чърчил – Никълъс Соумс. В списъка на непослушните влиза още премиерският брат Джо Джонсън, който за по-сигурно сам си подаде оставка, след като отправи призив за предсрочни избори. Според законодателството на Острова, това е възможно, ако кабинетът загуби подкрепата на две-трети от депутатите, дори без да подаде оставка. В момента, Джонсън е загубил подкрепата на законодателите и стои на върха на едно безсилно правителство. Но в героична поза. Той не прие отлагането на Брекзит, поискано от парламента и в типичия си стил заяви, че предпочита да е „мъртъв в канавка“, отколкото страната да остане още в ЕС. Какво обаче може да направи?
Изглежда, че премиерът на Острова няма шансове да прокара Брекзит. Може би най-добрият изход от задънената улица, е да подаде оставка. При подобно развитие опозицията в лицето на Джереми Корбин, ще получи шанса да оглави служебния кабинет и да свика избори. Ако Джонсън тръгне в тази посока, има поне заден ход. В характерния си агресивен стил, ще може да агитира, че изборите са нова глава от сагата „Парламентът срещу народа“, чийто вот през 2016 за излизане от Европейския съюз непрекъснато се осуетява от Парламента. Настоящите анкети показват, че консерваторите ще спечелят евентуалните избори и с победата вероятно ще получат достатъчно силно мнозинство, за да излязат най-накрая от Европейския съюз. И да става, каквото ще. Но сценарият съдържа и много условности. Ами, ако консерваторите въпреки всичко загубят? И Корбин се окаже начело на британската политика…
Един сценарий, който не трябва да се изключва е, че Джонсън може просто да не спази новия закон за отложен Брекзит. Подобен курс може да му навлече много главоболия, не само остра критика от членовете на парламента, в страна като Великобритания, която се управлява от върховенството на закона. (По ирония, референдумът за Брекзит е следствие от това). Според законодателството на Острова, в такава ситуация дори може да се стигне … до арест на премиера.
От друга страна, британските депутати трябва да са наясно какво очакват. Защото и те носят отговорност за положението. До момента парламентът не съдейства достатъчно за ефективното изтегляне на Великобритания от ЕС – резултат от вота на хората при гласуването за Брекзит. И да не забравяме – по време на кампанията беше ясно, че отговорът е окончателен. Кашата е голяма.
За разлика от предшественика си Тереза Мей, Джонсън е наясно, че каузата му – връщане на суверинитета на Великобритания – изисква твърда позиция и дори натиск. На този етап той се държи като последния самурай на Брекзит, макар и малко пренавит, но водещ битка със своите вътрешни противници и чужди врагове. Той даде достатъчно сигнали на Брюксел, че няма да се спре пред Брекзит „без сделка“. Подобно развитие ще донесе известен дискомфорт на Обединеното кралство, но също така и на търговските му партньори от ЕС. По този начин Брюксел знае, че за Джонсън, за разлика от Мей, е готов на крайности. Време ли е да се договори по-добра сделка с Великобритания? Новият закон за протакане на Брекзит цели да подреже крилата на премиера, като забрани напускане на Евросъюза без сделка и връща инициативата обратно на Брюксел, забавяйки може би – за постоянно излизането на Великобритания. Едно на нула за парламента?
Боксовия мач между Джонсън и парламента между другото много напомня на случващото се в САЩ между Доналд Тръмп и Конгреса. В Америка привържениците на статуквото се задоволиха с това да бламират президента, забравяйки основните цели на управлението.
Във Великобритания бунтарството е по-крайно – противопоставянето на Джонсън чрез новото законодателство, кара премиера да предаде дългоочаквания британски суверенитет на грандовете от ЕС. А през последните три години целта на ЕС беше да подготви Великобритания за ритуална жертва, за назидание на останалите страни :“Вижте какво ще се случи, ако се опитате да напуснете клуба на ЕС. Ще се постараем да осакатим вашата икономика и ще се намесим във вашата вътрешна политика“.
Има още едно „ако“ и то е свързано с одобрението на закона от страна на короната, известно като „съгласието на кралицата“. Според Британската конституция, основните правомощия на кабинета са свързани със сключването на договори, така че може да се окаже, че противниците на Джонсън са му завързали ръцете противозаконно. Топката е при кралицата.
Иначе Джонсън стои на ръба на бездната или на нов исторически период за страната. Кое от двете – зависи от развръзката. През 1975, британският народ гласува за членство в Общия пазар на ЕС и парламентът клекна. Джонсън е изцяло в своите правомощия да изведе Великобритания от ЕС, както поиска демократичния вот. За да се постигне целта, ще е необходимо и да бъде отменен новия закон, което е трудно, но не е невъзможно.
