Португалците гласуват днес за първия тур на президентските избори – вот, който се провежда в контекста на нарастваща политическа фрагментация, силни социални настроения и засилващо се присъствие на крайната десница в Европа. Изборният ден започна в 08:00 ч. по Гринуич, а първите екзитполове се очакват след затварянето на секциите в 20:00 ч.
Вотът е белязан от рекорден брой кандидати – общо 11 – и от очакванията, че за втори път в най-новата демократична история на страната президентът може да бъде избран на балотаж. Подобен сценарий се е случвал само веднъж – през 1986 г., малко повече от десетилетие след края на авторитарния режим.
Основните кандидати и възможните сценарии
Според социологическите проучвания фаворит за първото място на първия тур е Андре Вентура – лидер на крайнодясната партия „Стига!“ (Chega). 43-годишният депутат успя за сравнително кратко време да превърне формацията си в най-голямата опозиционна сила, капитализирайки общественото недоволство от високите разходи за живот, проблемите в здравеопазването и усещането за институционална стагнация.
Въпреки това анализаторите са почти единодушни, че шансовете му да спечели на втори тур са ограничени, тъй като срещу него вероятно ще се обедини широк фронт от центристки и леви избиратели.
Битката за второто място, което гарантира участие в балотажа на 8 февруари, е изключително оспорвана. Кандидатът на социалистите Антонио Жозе Сегуро води с минимална преднина пред либералния евродепутат Жоао Котрим Фигейредо. И двамата се опитват да се позиционират като проевропейска и стабилизираща алтернатива на крайния национализъм.
В същото време още двама кандидати запазват реални шансове да объркат сметките – Луиш Маркеш Мендеш, представител на десноцентристкия правителствен лагер, и Енрике Гоувея е Мело, бивш адмирал, който се явява като независим кандидат и разчита на имиджа си на технократ и национално отговорна фигура.
Какъв е залогът: ролята на президента и политическият контекст
Победителят ще наследи консерватора Марсело Ребело де Соуза, който спечели двата си мандата още на първи тур и се утвърди като активен, медиен и в голяма степен обединяващ президент.
Макар президентската институция в Португалия да има предимно арбитражни и представителни функции, държавният глава разполага със съществени правомощия – включително налагане на вето, разпускане на парламента и назначаване на правителство при кризи.
Изборите се провеждат на фона на по-широки европейски и международни процеси. Управлението на Доналд Тръмп в САЩ, с неговия по-конфронтационен стил и натиск върху съюзниците, засили дебатите в Европа за стратегическа автономия, сигурност и бъдещето на либералния ред.
В Португалия тези теми се пречупват през традиционно силната проевропейска ориентация на обществото, но също и през растящия скептицизъм към елитите, от който печелят популистки формации като „Стига!“.
Португалия в ЕС: ясно проевропейски курс
За разлика от страни като Унгария и в известна степен Словакия, които често заемат конфронтационни позиции спрямо Брюксел, Португалия остава твърдо в проевропейския и либерален лагер на ЕС.
Лисабон традиционно подкрепя задълбочаването на европейската интеграция, общите политики в областта на климата, социалното сближаване и трансатлантическото партньорство.
Дори възходът на крайната десница засега не е променил тази стратегическа ориентация, макар и да е внесъл нова острота в обществения дебат.
Най-вероятният сценарий е балотаж между Андре Вентура и кандидат от проевропейския център – социалист или либерал. В подобен втори тур повечето анализатори очакват мобилизация срещу крайната десница и победа на умерен кандидат.
Въпреки това самият факт, че Вентура почти сигурно ще стигне до балотаж, вече е показателен за дълбоките промени в португалския политически пейзаж.
Какъвто и да е крайният резултат, тези президентски избори ще бъдат тест не само за устойчивостта на португалската демокрация, но и за мястото на страната в един все по-поляризиран Европейски съюз.
