Начало Коментар Политическата криза в България зависи първо от преодоляването на проблема „Пеевски“

Политическата криза в България зависи първо от преодоляването на проблема „Пеевски“

74
Веселин Стойнев
Веселин Стойнев
Снимка: Дария Спирова

Политическата криза може да бъде преодоляна само с третия мандат, макар и вероятността да е малка. За него може да се потърси помощта на бивши президенти и премиери – като Стоянов, Първанов, Костов, Сакскобургготски.

Политическата криза в България има шанс да бъде преодоляна само с третия мандат за съставяне на правителство, макар и вероятността за това да не е голяма. Тя обаче зависи първо от преодоляването на проблема „Пеевски“ и развръзката на процесите в ДПС.

ДПС първоначално искаше веднага да върне втория мандат, а сега по тактически съображения Делян Пеевскиобяви, че ще направи (съвсем формален) опит за реализацията му, като прати писма до парламентарните партии, за да види може ли да разчита на подкрепа. ДПС няма да получи такава не само защото всички формации предварително обявиха това, а защото е абсурдно сега да бъде подкрепена една тресяща се от разцепление организация, чиято парламентарна група дори не бе единна в подкрепата си за първия мандат.

Кой защо иска и защо му дават мандата

Третия мандат го искат всички партии, които могат да го получат, като само в ПП-ДБ засега сякаш са разделени по въпроса. Но президентът може да го даде на когото си поиска, включително и на онези, които не го искат. Мотивацията и на желаещите мандата, и на Румен Радев, може и да не е непременно той да се реализира. Партията, получила мандата получава шанс да демонстрира отговорност и да спечели малко престиж, освен ако не играе лицемерна игра. А и получава по-голяма тежест в 50-ия парламент, доколкото животът му зависи от нея – за реализацията на този мандат няма срок и парламентът може да проточи съществуването си според опитите ѝ за кабинет, било то действителни или мимикрия.

По същия начин президентът може да връчи мандата както с държавническа загриженост да има правителство – и да го даде на формацията с най-големи шансове да го реализира, така и с идеята да провали онази партия, която харесва най-малко – неуспехът води със себе си имиджови щети за нея. И в двата случая най-точният кандидат е именно ПП-ДБ. Коалицията има най-големи шансове да реализира този мандат, а президентът има най-голям мотив тя да се провали (той бе в обтегнати отношения именно с нея, наричаше част от лидерите ѝ шарлатани, а миналия май връчи с демонстративно отвращение папката на Николай Денков за премиер).

ПП-ДБ с най-големи шансове за правителство

ПП-ДБ има най-голям шанс за реализация на мандата, защото въпреки многократните си заричания „не, не, не“, Бойко Борисов доказано не може да управлява без нея, макар че спечели изборите. Неслучайно той се провали за седми път. Няма никакъв смисъл отново да ги печели и да се проваля за осми път.

Неприемливо за ГЕРБ и ПП-ДБ е да подкрепят мандат на проруските „Възраждание“, „Величие“ или БСП. А без евроталантическите формации, вкл. ДПС, мнозинство на останалите е невъзможно. ГЕРБ трудно би подкрепила мандат на ИТН, защото означава да е с ДПС, от което Борисов, особено сега, панически бяга. А ПП-ДБ няма как да гласува за ИТН, която свали кабинета „Петков“ и по думите на самия Кирил Петков не е антикорупционна партия.

Така остава мандатът на ПП-ДБ, но пред реализацията му стои двустранен проблем. Борисов не може да извърви лесно пътя обратно към довчерашните си партньори, след като ПП-ДБ отхвърлиха мандата на ГЕРБ, а ПП-ДБ не може отново да се съюзи с ГЕРБ, след като я обвинява за провала на ротацията и отчита, че загубата на половината ѝ избиратели е заради сглобката. Затова най-малкото, за да има шанс, третият мандат не трябва да бъде политически по съдържание.

ДСБ предложи той да е национален, за технически кабинет, като равноотдалечен кандидат за премиер води преговорите. А „Да, България“ поиска широко програмно мнозинство за антикорупционни реформи (предложени още във февруарския меморандум на ПП-ДБ – съдебна система, регулатори, спецслужби), което да стои зад кабинет със срок на действие 9-12 месеца.

Президентът систематично отказва да е посредник

След разрива между ГЕРБ и ПП-ДБ обаче не остана поле за преговори в 50-ия парламент. Трудно избирателите на двете формации, особено на ПП-ДБ, биха приели каквото и да е сътрудничество, без да подозират зад него нова сглобка. Може обаче за целта да се потърси извънпарламентарен медиатор, който да бъде гарант за неутралност в името на това да не се отива отново на избори наесен и да се дестабилизира страната. Конституционният медиатор в случая би трябвало да е президентът, но Радев отказва за пореден път да върши тази работа, като изключително формалистично подхожда към ангажимента си да свиква една по една парламентарните групи за консултации за правителство.

Медиатори нотабили може да водят преговорите

Тогава би могло да се потърси помощта на съвет от нотабили от бивши държавници, които да играят ролята на платформа за разговори за третия мандат и да бъдат неутрален съдийски гарант за постигане на справедлив резултат от тях. В него могат да влязат например тримата бивши президенти – Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев, както и двамата премиери с пълен мандат преди Борисов – Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. В някакъв смисъл те ще изиграят ролята на колективен президент, при самоотлъчването на Радев, и на мини сенат – при липсата на горна камара в българския парламент. А и наченки на подобен подход постави ГЕРБ в 48-ия парламент, когато излъчи Росен Плевнелиев и Соломон Паси за контактна група за правителство с тогавашния първи мандат на ГЕРБ. Така че сега Борисов трудно би могъл разумно да отхвърли разширяването на тази идея, още повече, че в петорката ще бъдат представени знакови държавници на системната десница и левица в България.

Дори и тези разговори да не доведат до реализация на третия мандат, те ще останат в наследство на следващия парламент, който ще се изправи пред същия проблем за формиране на мнозинства. Едва ли може да се очаква, че наесен някоя формация ще успее да спечели сама абсолютно мнозинство.

*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.