„Много ми харесва!“ Държавната визита тази седмица предоставя достатъчно доказателства, че френският президент Еманюел Макрон е намерил специално място в сърцето на своя американски колега Доналд Тръмп.
Състезанието им по стискане на ръце от миналата година дори беше заменено с няколко целувки – необичайна гледка по телевизионните новини в САЩ.
Тръмп може да е изключително непопулярен във Франция, но това ще бъде позитив за Maкрон у дома, поне в краткосрочен план. Французите искат да видят, че техният президент стъпва наперено по световната сцена, особено ако неговата напереност урежда компромиси между световните сили. Но както и много пролетни срещи, сблъсъкът е такъв, от който Макрон скоро може да съжалява – особено ако неговият прогрес във Вашингтон се окаже илюзорен или го сблъска с неговите съюзници в Европа.
Френският президент се отправя към дома, претендирайки за най-малко три постижения. Първо, след като демонстрира, че Европа става все по-трудна за китайската търговия и заслужава постоянно освобождаване от новите мита на САЩ за стомана и алуминий. Второ, като убеди Тръмп да не бърза толкова с оттеглянето на американските войски от Сирия.
Неговото трето постижение се отнася до сделката с Иран. Детайлите от постигнатия очевиден компромис се пазят в тайна, но Макрон твърди, че сега има място за „нова сделка“, която може да задоволи САЩ.
Това може да е достатъчно, за да удовлетвори френското обществено мнение, но е по-малко вероятно столиците в ЕС да бъдат убедени. Много беше направено от „шепнещия на Тръмп“ Макрон, но френският президент трябваше да даде приоритет на многобройните многостранни процеси, което президентът на САЩ избягва. Той дори не се опитва да примами САЩ отново в споразумението за климата в Париж и успехите му в други области вече се чувстват малко нестабилни.
Макрон не е осигурил ясен ангажимент за нищо, включително освобождаването от митата. Това, което американският президент обещава на някого, когото той лично харесва, не може да издържи, когато говори с някого, когото не обича.
Откровения момент от кадрите преди разговорите ще алармира лидерите на ЕС. Без да бърза, Тръмп се оплаква от факта, че не може да използва срещата, за да започне преговори за търговска сделка с Франция, защото на това са попречили неприемливите искания на други държави-членки на ЕС.
В петък германският канцлер Ангела Меркел ще бъде във Вашингтон на работно посещение. Тръмп има видимо лоши отношения с Меркел и редовно мърмори за търговския излишък на Германия. Когато стои до нея не би било изненадващо, ако изведнъж внесе нови „тестове“ за стратегията на ЕС срещу китайските търговски практики, преди да може да се осигури постоянно освобождаване от митата.
Другите успехи на Макрон също изглеждат прекалено двустранни. Не е ясно как ще се почувстват другите държави-членки на ЕС заради „новата“ сделка с Иран и допълнителните изисквания, които САЩ ще поставят. На пресконференцията Тръмп с радост каза, че ще запази решението си тайно до крайния срок 12 май, но той вече бил казал на Макрон. Това би означавало, че другите членове на ЕС дори не са били консултирани.
Общото впечатление, което партньорите на Макрон от ЕС ще получат от държавното посещение, е, че Франция все още смята членството си в ЕС и партньорството си със САЩ като два отделни лоста, които може да използва, за да защитава собствените си интереси. Тъй като посещението не е отключило постоянно освобождаване от мита и вместо това потвърди, че Тръмп предпочита да се занимава двустранно с Париж, трудно е да си представим как Макрон ще използва добрите си отношения с Тръмп, за да засили амбициите му за реформи в ЕС.
По време на двустранните разговори в Берлин миналата седмица на Макрон и Меркел се съгласиха със стратегията си за срещите си с Тръмп и по нищо друго. Дори на пресконференцията, която се състоя преди разговорите, различията между тях по отношение на реформата в еврозоната бяха ясни, въпреки че отново потвърдиха обещанието си да изготвят обща пътна карта до Европейския съвет през юни.
Предимството на Макрон във Вашингтон е малко вероятно да му помогне в борбата с Берлин през следващите седмици. Фактът, че Франция пише домашното си на национално равнище чрез премахване на регулаторната нееластичност и намаляване на дефицита, е по-уместен, но ще отнеме поне две години преди реформите да донесат ползи.
Непосредствената криза в отношенията между САЩ и ЕС би дала на Макрон по-голяма възможност за преговаряне в рамките на ЕС, но освобождаване от мита на блока вероятно ще бъде удължено. Една криза, засягаща европейските пазари, може също така да накара Берлин да се вслушва повече в Maкрон в крайна сметка. За пореден път Европа лениво чака следващата криза.
–––
„Политико“.
