Димитър Абрашев навлиза в журналистиката с енергия и динамика, характерни за учениците, с ентусиазма на десетокласник. Тази младежка отдаденост споделя с трима съученици и резултатът е успешна съвместна рубрика, която се излъчва по регионално радио. Интересът на слушателите не закъснява, носейки успех на техния проект в контекста на настъпващата свобода на словото в края на 90-те години. Това е началото на всичко.
„Бяхме страшно ентусиазирани, но с времето осъзнахме каква сила притежават медиите и как, непреднамерено, влияехме на поведението на съучениците си чрез нашата платформа, с която можехме да споделяме мнения свободно. Разбира се, имаше много забавни моменти и шеги, дори си направихме „гаргара“ с училището, но това не доведе до негативни последици,“ разказва Абрашев в подкаста БТА Паралели.
Той е част от Българската телеграфна агенция вече 20 години и заема позицията заместник-ръководител на екипа „Репортери“. С усмивка споделя, че е научил много по време на своята кариера и често успява да предаде сериозните новини с доза хумор, което впоследствие му помага да определи границите, които не бива да се преминават в професията. „Има принципи, които не трябва да се нарушават. Когато се наричаш журналист, трябва да предаваш истината такава, каквато е. Понякога това изисква да оставиш настрана личните си предразсъдъци и да не манипулираш фактите за аудиторията. Ако го направиш, просто лъжеш,“ отбелязва Абрашев.
Той забелязва подобен ентусиазъм и у много млади колеги. Първоначално работата им изглежда като мечта, вдъхновяваща ги с динамиката, срещите със значими личности и ежедневните предизвикателства. В началото е много интересно, но скоро реалността на журналистиката, която изисква усилия – четене, подготовка и проверка на информацията, застава пред тях. Както казва Абрашев, фактите в журналистиката са свещени.
С времето и той усеща как професията му придобива нова дълбочина. „Работата преминава от политически и икономически теми към новини и напрегнати предавания. БТА е добър пример за това как не трябва да интерпретираш събитията от своя гледна точка. Тук открих своето чувство за отговорност и обективност,“ разказва той за своя опит, който формира неговото разбиране за отговорност.
„Когато става въпрос за определени министри и политици, осъзнавам, че те имат конкретен мандат и задължението им е да работят за обществото. Когато напуснат, идва нов човек. Това е знак, че не трябва да имам лични обвързвания. Като журналист, ако имаш критично мнение, насочено към себе си, трябва да избягваш близост, която може да създаде зависимост,“ обсъжда той етичните аспекти в журналистиката.
В разговорите с приятели той провежда неформално проучване, от което става ясно, че много хора избягват да следят новини. Тревожността расте, затова пита защо, а отговорът често е, че лошите новини са трудни за понасяне. Ситуацията представлява предизвикателство, с което журналистиката е изправена, заради непрекъснатата тенденция на инцидентите в ежедневието. Разбира, че понякога важни събития и истории остават незабелязани заради недостига на време.
„Да имаш множество хора не значи, че можеш да покриеш всичко. Винаги ще има теми, от които трябва да се лишиш, и често свързваш определени въпроси с обществената несъстоятелност. Но с времето осъзнаваш, че обществената значимост е променена; сега теми като асфалтиране на пътища или увеличаването на цените на основните стоки станаха приоритетни,“ анализира той ситуацията.
Друго голямо предизвикателство, с което е срещал трудности в кариерата си, е отразяването на съдебно-криминалните процеси. Проблемите за журналистите идват от сложността на юридическия език, който изисква постоянно превеждане на термини на достъпен за обикновения човек език.
„Ако става въпрос за криза на доверието в правосъдието, ние сме отговорни за представянето на процесите на съдебната власт. Често обясняваме на магистратите, че ако не искат обществото да знае как функционира системата, никога няма да успеят да постигнат желаната справедливост. За съжаление, институциите не винаги слушат,“ разкрива Димитър Абрашев. Той подчертава, че дори с промените, не смята, че това е достатъчно, за да убеди обществото, че системата може да реформира нарушителите на закона.
Най-важният съвет, който дава на своите курсисти по медийно поведение, е прост: говорете само истината, защото у нас все още има достатъчно журналисти, които проверяват фактите.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud
