Повече от 24 часа продължава протестът на фермерите срещу търговското споразумение на Европейския съюз (ЕС) с Меркосур пред Европейския парламент в Страсбург. Демонстрацията започна вчера сутринта и се очаква за приключи този следобед. Споразумението беше подписано на 17 януари в Парагвай.
Вчера и днес градският транспорт в града работи с променен, а в някой части и ограничен маршрут. Движението на автомобили около парламента е блокирано. В района на ЕП има паркирани трактори.
Около 40 българи също участваха в протеста вчера. Искаме гласът на българските фермери, заедно с европейските, да бъде чут от представителите в Европейския парламент, каза за БТА Илия Проданов – председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
Споразумението не отчита по никакъв начин пълната неконкурентоспособност на фермерите на Европа спрямо тези в Южна Америка. Поставя европейските фермери под риск от фалит, защото европейското земеделие произвежда при съвсем други условия – икономически, условия на труд. Всичко в Европа е по-скъпо заради „зелените амбиции“ на ЕС. Внос от Южна Америка в Европа ще доведе до срив на цените, които производителите няма да могат да покрият, коментира Илия Проданов.
Кратки сблъсъци избухнаха между протестиращите земеделци и полицията вчера през деня.
Преди дни министърът на земеделието и храните в оставка Георги Тахов заяви пред журналисти в Берлин, че не очаква споразумението да повлияе много драматично на пазара в България. По думите му износът на страната ни за държавите от Меркосур е почти незначителен, а вносът също е на много ниски нива, като прекият внос възлиза на под 1%.
Европейската комисия води преговори по споразумението с държавите основателки на Меркосур – Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай, от 1999 г. Споразумението бе обявено през 2019 г., но то така и не беше официално ратифицирано заради исканията на ЕС за ангажименти за обезлесяването на Амазония и изменението на климата.
Какво Представлява Търговското Споразумение Меркосур?
Когато в публичното пространство се говори за „търговското споразумение Меркосур“, най-често се има предвид споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и страните от Меркосур. То има потенциала да създаде една от най-големите зони за свободна търговия в света, обхващаща пазар от над 700 милиона души.
Основната идея на споразумението ЕС–Меркосур е постепенното премахване или значително намаляване на митата за голяма част от търгуваните стоки между двата региона. Това включва индустриални продукти, селскостопански стоки и услуги. Освен тарифните облекчения, договорът предвижда и общи правила в области като конкуренцията, държавните помощи, обществените поръчки, защитата на интелектуалната собственост и устойчивото развитие. Целта е не само улесняване на търговията, но и създаване на по-прозрачна и предвидима бизнес среда.
Икономическото значение на споразумението е съществено. За страните от Меркосур то означава по-лесен достъп до един от най-големите и платежоспособни пазари в света, както и стимули за модернизация на производството и инфраструктурата. За Европейския съюз споразумението отваря възможности за износ на машини, автомобили, фармацевтични продукти и технологии, както и за по-силно присъствие на европейски компании в Латинска Америка.
Наред с потенциалните икономически ползи обаче, споразумението поражда и сериозни спорове. Земеделието остава чувствителен сектор. Европейски фермери изразяват опасения, че увеличеният внос на по-евтини селскостопански продукти може да окаже натиск върху местното производство. От друга страна пък, в Южна Америка месото се отглежда по по-естествени методи, като страните демонстрират голяма гъвкавост и технологичен напредък, което в дългосрочен план може да стимулира конкуренцията и иновациите в Европа.
Съществуват и значителни екологични притеснения, свързани с обезлесяването на Амазония и слабото прилагане на екологични стандарти в някои от страните партньори.
Стратегическото значение на споразумението включва и достъпа до редкоземни елементи, особено литий, важен за индустрията и технологиите. Това допълнително подсилва интереса на ЕС към подписването на договора и укрепването на търговските връзки със страните от Меркосур.
Влияние на споразумението Меркосур върху България и ЕС
Търговското споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур има потенциала да окаже осезаемо влияние върху икономиките на всички държави членки, включително и върху България. Макар страната ни да не е сред най-големите износители в рамките на ЕС, отварянето на европейския пазар за продукция от Южна Америка и засилването на търговските потоци неизбежно ще се отразят както на българското земеделие, така и на отделни индустриални сектори.
Най-чувствителната сфера за България е земеделието. Страните от Меркосур са сред най-големите световни производители и износители на говеждо месо, птиче месо, захар, соя и фуражни култури. Премахването или намаляването на митата за тези продукти би могло да доведе до увеличен внос на по-евтина селскостопанска продукция на европейския пазар. За българските фермери това създава риск от засилена конкуренция, особено в секторите животновъдство и захарно цвекло, където производствените разходи у нас са по-високи, а стопанствата често са по-малки и по-слабо капитализирани.
В същото време въздействието не е еднозначно отрицателно. България би могла да се възползва индиректно от споразумението чрез по-лесен достъп до суровини, фуражи и аграрни продукти на по-ниски цени, което би намалило разходите в някои преработвателни отрасли. Освен това, макар и в по-ограничен мащаб, се откриват възможности за износ на български продукти с добавена стойност – като вина, спиртни напитки, млечни продукти със защитени географски означения и нишови хранителни стоки – към пазарите на Южна Америка.
Освен земеделието, споразумението може да има отражение и върху други сектори на българската икономика. За индустрията и услугите потенциалните ефекти са по-умерени, но положителни в дългосрочен план. Улесненият достъп на европейски компании до пазарите на Меркосур може да създаде възможности за български фирми като поддоставчици в рамките на европейски производствени вериги, особено в машиностроенето, електрониката и транспортните услуги.
