Парламентарната правна комисия прие на първо четене законопроекта на ГЕРБ-СДС, който предвижда окончателното закриване на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в сегашния ѝ вид. Решението идва на фона на остри политически спорове за бъдещето на антикорупционната реформа и съдбата на висящите производства срещу висши държавни служители.
Резултати от гласуването и трите алтернативни визии
Комисията разгледа три отделни законопроекта, но само този на ГЕРБ-СДС получи необходимата подкрепа.
Текстовете бяха подкрепени с 11 гласа „за“, 4 „против“ и 3 „въздържали се“. С тях се предлага функциите по разкриване на комисията да се поемат от ГДБОП и следствието, а превенцията и проверките на имуществени декларации да преминат към Сметната палата.
Предложението на ПП-ДБ беше отхвърлено с 5 „за“, 2 „против“, 11 „въздържали се“. Текстовете предвиждаха трансформиране в Комисия за превенция на корупцията и конфликта на интереси и създаване на специален орган за оценка на оперативните дела с участието на МВР и прокуратурата.
Отхвърлен беше и проектът на „ДПС – Ново начало“, в който беше предвидено ДАНС да поеме изцяло разследващите функции.
Предистория: Политическият натиск и „бухалката“ КПК
Нуждата от реформа в антикорупционното звено е основна тема от 2021 г. насам. Коалицията ПП-ДБ дълго време настояваше за смяна на ръководството на комисията, обвинявайки я, че действа избирателно.
Ключов момент беше искането за отстраняване на настоящия председател (или временно изпълняващ длъжността), като се твърдеше, че комисията се използва за политически поръчки и „пране“ на имиджа на определени политически фигури.
Спорните разследвания, започнати от КПК през последните години – включително срещу кметове, бивши министри и висши чиновници – често завършваха без обвинителни актове в съда, което подсили скептицизма към ефективността на органа.
Какво се случва със сигналите и „горещите“ дела?
Основният въпрос, който изниква при закриването на КПК, е съдбата на текущите разследвания. Критици на законопроекта на ГЕРБ-СДС изразяват опасения, че механичното прехвърляне на преписките към МВР и Сметната палата може да доведе до „загубване в превода“ или умишлено прекратяване на чувствителни сигнали.
Според новия план, оперативните дела ще бъдат разпределени между ГДБОП и Националното следствие. Това преструктуриране цели да върне разследващите функции към професионалните полицейски и следствени органи, но остава неясно как ще бъде гарантирана независимостта на тези процеси от политическо влияние.
Контекст на промените в Изборния кодекс
Паралелно с антикорупционната реформа, депутатите продължават работа и по промените в Изборния кодекс. Акцентът там пада върху въвеждането на оптични устройства за сканиране на бюлетини – мярка, която според вносителите ще намали грешките при броенето и ще повиши доверието в изборния процес.
Предстои законопроектът за закриване на КПК да влезе за дебати в пленарна зала, където се очакват още по-остри сблъсъци между политическите сили относно това кой ще контролира борбата с корупцията по високите етажи на властта.
