Реакциите в Европа, след като Брюксел и Вашингтон сключиха търговско споразумение, бяха по-скоро приглушени. Франция и Унгария остро разкритикуваха договореностите. Според експерти договорката има геополитически измерения и задълбочава зависимостта на Европа от САЩ, отбелязва „Дойче веле“ (ДВ).
Въпреки че детайлите и последствията от сделката тепърва ще се изясняват, много европейски бизнес асоциации и политици вече започнаха да отправят упреци, че тя е несправедлива, и изразиха безпокойство от икономическите ефекти от нея.
Междувременно Брюксел подчертава, че нещата в случая не опират само до икономика, но и до сигурност. „Не е само икономиката. Тук става дума и за Украйна. За усложнената геополитическа обстановка“, каза в понеделник в белгийската столица европейският комисар по въпросите на търговията Марош Шефчович.
Той каза пред репортери, че макар и да не може да разкрие всички подробности около преговорите между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президента на САЩ Доналд Тръмп, по думите му те не се изчерпват само с търговията. Според него е голям плюс, че двете най-големи икономики, които са и най-близки съюзници, са на една и съща страна, що се отнася до геополитическите предизвикателства на днешния ден.
В неделя Фон дер Лайен и Тръмп се споразумяха за подробностите около бъдещите мита. Договорката предвижда базова ставка от 15% за повечето европейски стоки, изнасяни за САЩ, но и изключения за някои категории стратегически продукти.
Споразумението задава и някои важни геостратегически рамки, които ще имат важни последствия. Твърди се, че ЕС е обещал на САЩ да купи стратегически стоки като газ, петрол, ядрено гориво и чипове за изкуствен интелект на стойност 750 милиарда долара. Евросъюзът освен това възнамерява да вложи още 600 млрд. долара в американската икономика. Членовете на ЕС се очаква да закупят и военна техника от САЩ, но тук не става ясно дали към страните от блока има изисквания да се обвържат с гаранции, че наистина ще направят тези покупки, отбелязва ДВ.
Споразумението получи по-скоро сдържани похвали, докато някои членове на Евросъюза като Франция и Унгария бяха доста критични към Европейската комисия.
ДОСТАТЪЧНО СИЛНА ЛИ БЕ ПОЗИЦИЯТА НА ЕС
Пени Нас, политически анализатор в мозъчния тръст Германски фонд „Маршал“, е на мнение, че ЕС не се е възползвал достатъчно от положението си на най-големия единен пазар в света.
„Те невинаги показваха сила“, каза тя пред ДВ. „Геополитически Европа изглеждаше доста слаба както във воденето на преговорите, така и в оценката си за тях“, допълни Нас.
Елвира Фабри, изследовател от Института „Жак Делор“, сподели, че ѝ е трудно да определи процеса, на който станахме свидетели, като преговори. Според нея ръцете на ЕС изначално са били вързани заради зависимостта от американските гаранции за сигурност. По думите на Фабри условията по споразумението щяха да бъдат съвсем различни, ако Европа не се нуждаеше от подкрепата на САЩ за защитата на Украйна във войната ѝ с Русия.
Публичните изявления на американския президент, направени от него преди време, че ще спре помощта за Киев, шокираха Евросъюза. Блокът е малко вероятно да успее сам да замести тази подкрепа както във финансов, така и във военен план, отбелязва ДВ.
Експертите се обединяват в мнението си, че разнопосочните интереси на членовете на ЕС и отсъствието на единство между тях са били проблем в преговорния процес. Според Фабри единственият начин Евросъюзът да упражни натиск върху САЩ и да спечели уважението им е като прибегне до така наречения инструмент за борба с принудата (anti-coersion instrument), наричан още „търговската базука“. Но между държавите от ЕС нямаше съгласие дали да бъде използван.
Инструментът за борба с принудата представлява европейски регламент, който има за цел да възпира трети страни да упражняват икономически натиск върху Съюза. Той е крайно средство и предвижда налагането от ЕС на тежки и широкообхватни ответни мерки срещу подобни държави.
ЩЕ ВИДИМ ЛИ ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКО-АМЕРИКАНСКИ ФРОНТ СРЕЩУ КИТАЙ
Постигнатото споразумение ще има и важни геополитически измерения, засягащи Китай, посочи пред ДВ Фабри. Това личи ясно от поемането на задължение от двете страни да се координират по въпроси като китайският свръхкапацитет, тоест производството на Китай, надхвърлящо нуждите на пазара му.
Детайлите около практическото изражение на тези договорености засега са неясни, посочи Фабри. Но Китай изпитва безпокойство, че Европа прекалено много се сближава с антикитайския подход на САЩ.
В понеделник Шефчович заяви в отговор на журналистически въпрос, че въпреки всички усилия списъкът с проблемите с Китай не само не намалява, но се и увеличава. Дори и срещата на върха миналата седмица между Брюксел и Пекин не е дала желаните резултати.
По думите на еврокомисаря САЩ се сблъскват със същите проблеми с Китай в много области. „Така че от само себе си се подразбира, че трябва да работим заедно с нашите съюзници.“
ИЗБЕГНАТА ЛИ БЕ ОКОНЧАТЕЛНО ТЪРГОВСКАТА ВОЙНА
Германският канцлер Фридрих Мерц приветства споразумението с Вашингтон с думите, че със сключването му е избегнат търговски конфликт, който е щял да засегне тежко германската икономика, която е експортно ориентирана, и то най-вече големия ѝ автомобилен отрасъл, посочва Ройтерс.
Германските автомобилопроизводители като „Фолксваген“, „Мерцедес“ и БМВ бяха едни от най-сериозно пострадалите от 27,5-процентната ставка, въведена от САЩ върху вноса на леки коли и авточасти.
Новата базова ставка от 15% също може донякъде да се приеме от мнозина за разочарование, тъй като ЕС се надяваше на договорка за нулеви ставки от едната и от другата страна, отбелязва Ройтерс.
Бернд Ланге, германски социалдемократ, който оглавява търговската комисия на Европейския парламент, определи новия процент на митата като небалансиран и изрази мнение, че договорените инвестиции на ЕС в САЩ вероятно ще бъдат в ущърб на Съюза.
Тръмп си запазва правото да повиши митата, ако европейските страни не изпълнят ангажиментите си, каза пред репортери в неделя вечер високопоставен представител на правителството на републиканците във Вашингтон.
Източници: БТА; „Дойче веле“
