Петър Виденов е роден през 1970 г. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в Радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор 21 години участва в създаването на радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Особено се отдава на опазването на традициите, езика и културата на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи на електронни и печатни медии в Сърбия и България, особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенциите за кинематографична и телевизионна продукция Positive Production и DIP Production от Цариброд изготвя редица документални филми и ТВ предавания като режисьор и сценарист. Виденов е един от основателите на сдружение „Емблема“ през 2015 г. и мултимедийния Интернет Портал ФАР (www.far.rs), ФАР ТВ и списание за деца и юноши ФАРЧЕ, на които е и отговорен редактор. С екипа на ФАР се бори за свободата на словото и за обективна, професионална и честна журналистика в интерес на българската общност в Сърбия и всички граждани, независимо от националните и религиозните им различия, с много медийни материали на български и сръбски език. Автор на книгата „По ловджийски“ на български език. Подписал прокламацията за медийна свобода на 5 октомври 2017 г. в Белград, организирана от Групата за свобода на медиите. Член на Независимото сдружение на журналисти в Сърбия (НУНС) и Международната федерация на журналистите (IFJ).
– Г-н Виденов, как си обяснявате факта, че вашата медия беше посочена от руското разузнаване, заедно с други медии в Сърбия, като участвали в организирането на „майдан“ с цел преврат и сваляне на правителството на Александър Вучич?
– Твърдението на руската Служба за външно разузнаване, че 13 независими медии в Сърбия, включително ФАР, се занимават с „промиване на мозъка на сръбската младеж“, е повече от злонамерено, обидно и опасно. По този начин, най-меко казано, медиите са таргетирани и аз го считам за дезинформация, на която представителните медийни сдружения в Сърбия реагираха незабавно, защото всичко това може да застраши безопасността на служителите в медиите.
Ако към това добавим и факта, че сред посочените медийни къщи има и малцинствени медии, като ФАР от Цариброд, базиран в градче с мнозинство българско население, тогава този тип информация не може да донесе нищо добро в разтърсената от политическа криза страна, в която демокрацията, свободата на словото, върховенството на закона, функционирането на институциите несъмнено са под въпрос.
Именно заради пленените институции и все по-изразената корупция преди повече от 10 месеца студенти и граждани излязоха на улицата, а последната капка беше трагедията с 16 жертви при падането на козирката на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември миналата година.
Всичко това изостри социално-икономическата и политическата криза в тази кипяща балканска страна, където управляващата партия – Сръбската прогресивна партия и коалиционните ѝ партньори, се отъждествява с държавата, докато съдебната система, полицията и държавните медии са поставени предимно в тяхна услуга.
Вече се усеща, че е започнал своеобразен „лов на вещици“, тоест натискът върху обективните и професионални медии се увеличи значително и страхът на моите колеги журналисти и всички медийни работници е оправдан.
Ето защо бих искал да отбележа, че ако ни се случи нещо лошо, ще държа държавата отговорна за това. Дори тези дни президентът на Сърбия Александър Вучич благодари на руското разузнаване за услугата им, като подчерта, че ще разследва твърденията им.
Възниква въпросът на кого и защо ФАР е от интерес за сигурността и дали е станал враг на властта, защото си върши работата професионално? Много отговори обаче могат да бъдат намерени между редовете.
Позицията на редакцията на ФАР е, че анализът на руските разузнавачи представлява пряка услуга на онези, които от години работят за задушаване на свободата на медиите и узурпиране на институциите в Сърбия. Служителите на ФАР с отвращение отхвърлят опита за дискредитиране на независимите медии в Сърбия и гордо посочват, че обективното информиране е една от основите на свободното демократично общество и че подобни атаки, независимо откъде идват, няма да променят начина, по който вършим медийнта си работа.
– Във вашата медия досега били ли сте обект на натиск и репресии от властта? В свое разследване посочвате, че ваши колеги са били подслушвани и проследявани с шпионски софтуер.
– Като едно от най-уважаваните средства за информиране на българското национално малцинство в Сърбия, от създаването си през 2016 г. ФАР работи всеотдайно за насърчаване на добросъседските отношения между Сърбия и България и културата, диалога и толерантността в средите, където се чете и следва, но вкуси от коварните репресии на управляващите.
Това беше трънлив път, изпълнен с политически бариери и икономически натиск от настоящата власт, особено в нашата местна среда, но също така и с етикетиране, таргетиране, омаловажаване, дискриминация, нагласени медийни конкурси, инспекционни проверки, хакерски атаки срещу уебсайта на ФАР, неоснователни обвинения, опити за рекет и разрушаване на репутацията.
Всичко това се отразява негативно на нашето психо-физично здраве, както и на семействата ни. Натискът продължи с изострянето на кризата в страната, а властите в Цариброд ни възприемат като политически опоненти, защото нямат абсолютно никакво влияние върху редакционната ни политика.
ФАР им се противопостави с професионализъм и рицарска медийна борба, като даде да се разбере, че свободата на словото и мисленето е основата на демократичното общество. Кулминацията на сплашването беше дигиталната репресия от началото на 2024 г., когато шпионски софтуер беше незаконно инсталиран в мобилния телефон на председателя на сдружение „Емблема“, основател на Портал ФАР и журналист на ФАР Славиша Миланов.
Споменатият софтуер е незаконно инсталиран, докато мобилният му телефон е бил иззет от полицията в Пирот. Телефонът първо е отключен принудително с помощта на инструмента Cellebrite UFED, след което данните са изтеглени и накрая в него е инсталиран шпионският софтуер „NoviSpy“.
През декември 2024 г. международната организация за защита на правата на човека Amnesty International публикува доклада „ДИГИТАЛЕН ЗАТВОР – НАБЛЮДЕНИЕ И РЕПРЕСИИ НАД ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В СЪРБИЯ“. Докладът описва подробно случаите на прилагане на различни методи за дигитално наблюдение на журналисти и активисти от страна на полицията.
Колегата Миланов е един от жертвите на това незаконно действие. В отговор на сигнала, който той подаде като обект на софистициран дигитален шпионаж, прокуратурата поиска от полицията да разследва случая, но Министерството на вътрешните работи не го направи, въпреки доклада на Amnesty International.
Независимо от тези трудности, ние успяхме от малък медиен светилник да се превърнем в медия, на която се доверяват гражданите не само в Цариброд, Босилеград и други райони, където живее българската общност, но и по-широка аудитория в Сърбия, България и региона, независимо от националните, етническите и религиозните различия.
Ще продължим мисията за насърчаване на мултикултурализма и добросъседството между двете съседни държави и през следващия период, а чрез популяризиране на езика, традицията и културата на българите в Сърбия ще продължим да посочваме на широката общественост значението на многообразието, което трябва да ни обединява.
Нека политиците ни оставят на мира, а нашето оръжие винаги ще бъде обективната журналистическа писалка.
– Какъв очаквате да бъде изходът от политическата ситуация в страната след протестите, които продължават вече близо една година?
– Вярвам, че пленената съдебна система и медиите ще се освободят от политическите окови и че студентският бунт срещу режима най-накрая ще отвори нова глава в съвременната история на Сърбия. Надявам се, че след предстоящите политически промени и честни и демократични избори в страната държавните институции, завладени и злоупотребени от режима с цел запазване на властта, най-накрая ще функционират и ще започнат да работят в полза на всички граждани и че законът ще бъде равен за всички.
– В Сърбия има ли разделение на обществото и по кои теми сърбите не са единни?
– Сърбия е страна, за която винаги са се надпреварвали Русия и Америка. Влиянието на великите сили, традиционните ценности и особено политиката на управляващата партия в разгара на острата политическа криза допълнително раздели обществото.
Опозицията все още е разединена, студентите са загубили доверие в политиците, има противоречиви мнения и възгледи по въпроса дали влизането в Европейския съюз е необходимо. Възникна и въпросът с колко стъпки Сърбия се е отдалечила от ЕС поради актуалните събития.
Всичко това поляризира обществото и значително усложни тежката политическа криза. Независимо от многото разочарования в предходния период, младежта на тази страна и тяхната борба за по-справедливо и демократично общество създадоха надежда за всички свободомислещи граждани, че идва по-добро утре.
– Смятате ли, че недоволството е достатъчно голямо, така че да се стигне до предсрочни избори и какво очаквате едни такива избори да променят?
– Считам, че никой не може да спре младите хора и да неутрализира позитивната им енергия, независимо от прекомерната употреба на сила срещу протестиращите студенти и граждани. Недоволството е твърде голямо и изборите са неизбежни.
Борбата обаче ще бъде продължителна, но се очаква младите хора най-накрая да направят това, което моите поколения за съжаление не успяха – да живеят в нормално общество.
