На 14 януари 2026 г. депутатите от 51‑то Народно събрание се връщат към законодателна дейност след близо месец ваканция, въпреки че срокът на този парламент е кратък и предстоящи предсрочни избори изглеждат неизбежни.
Повечето парламентарни формации вече обявиха, че няма да търсят стабилно управление в този състав и предпочитат избори напролет, като най‑често се споменава 29 март 2026 г. като възможна дата за вот.
В оставащото време до изборите депутатите все пак ще трябва да поработят, като в Народното събрание вече са внесени някои важни законови промени, които ще бъдат постоянен лайтмотив в предстоящата предизборна кампания.
Несъмнено това са промените в Изборния кодекс и интригата – ще има ли отново изцяло машинно гласуване, което преди години с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП беше отменено, както и Закона за Националната служба за охрана (НСО), промените в който регламентират отпадането на охраната на депутати. Основната причина е засилената държавна охрана на лидерите на ГЕРБ и ДПС-ново начало Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Изборният кодекс: на дневен ред още в първия ден
Промените в Изборния кодекс са сред първите точки в дневния ред на парламента за 2026 г. Според планираното депутатите от Комисията по конституционни и правни въпроси ще започнат обсъжданията още в първия си работен ден.
„Продължаваме Промяната – Демократична България (ПП‑ДБ) внесоха собствен законопроект за 100% машинно гласуване, аргументирайки се, че това ще повиши честността и прозрачността на изборите, като елиминира субективизма в броенето на гласове.
Според мотивите в проекта машинното гласуване е по‑надежден механизъм за упражняване на избирателното право. От ПП‑ДБ допълнително изтъкват, че не възнамеряват да предлагат ново правителство преди изборите и ще настояват за машинен вот като един от ключовите въпроси преди предсрочния вот.
Изцяло за машинно гласуване се обяви и президентът Румен Радев.
„Възраждане“ обявиха, че подкрепят идеята за изцяло машинно гласуване и искат ясно регламентирани процедури за сигурно отчитане на резултатите от машините, без зависимост от флашки за обмен на данни.
Консервативни и управляващи партии, включително ГЕРБ‑СДС, са по‑резервирани. Някои представители от управляващата страна предпочитат запазване на хартиената бюлетина с подсилен електронен контрол при броенето, вместо пълно машинно гласуване с 100‑процентова автоматизация.
За да бъдат приети измененията в Изборния кодекс в този парламент, се изисква квалифицирано мнозинство от 121 гласа в 240‑местното Народно събрание, което към момента не е гарантирано за нито един конкретен вариант на промени.
Закон за НСО: охрана на депутати и промени в службата
Друг важен законодателен въпрос, който депутатите ще разглеждат в оставащото време на парламента, е Законът за Националната служба за охрана (НСО).
През декември 2025 г. комисията по вътрешна сигурност прие на първо четене проект за изменение, внесен от Ивайло Мирчев и народни представители от „Да, България”/ПП‑ДБ, който предвижда прекратяване на охраната на народни представители от НСО, с изключение на председателя на Народното събрание.
Това предложение беше подкрепено единодушно в комисията, но все още не е гласувано в пленарна зала.
Обсъждането на този въпрос идва в условия, в които охраната на лидери като Бойко Борисов (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС‑Ново начало) предизвика обществено внимание и критики, тъй като част от аргументите за промени включват твърдения за излишни привилегии и нужда от реформи в охранителните процедури.
С ограниченото време, с което парламентът разполага преди вероятния предсрочен вот, не е ясно доколко тези два важни законопроекта ще минат на първо и второ четене окончателно. Не е изключено да бъдат приложени и „техники“ като отлагане на заседания и отлагания на гласуване.
Докато дебатите за машинно гласуване, отворен Изборен кодекс и ролята на НСО продължават, политическите позиции остават разделени и често са използвани като платформа за предизборна полемика още преди официалния старт на кампанията.
