Мъж успял да движи всичките си парализирани крайници с контролиран от ума му костюм екзоскелет, съобщават френски изследователи.
Тибо, на 30 години, каза, че като направил първите си стъпки в костюма, се чувствал като „първият човек на Луната“.
Движенията му, особено ходенето, далеч не са перфектни и роботизираният костюм се използва само в лабораторията.
Но изследователите казват, че подходът може един ден да подобри качеството на живот на пациентите.
Тибо е претърпял операция за поставяне на два импланта на повърхността на мозъка, покриващи частите на мозъка, които контролират движението.
Шейсет и четири електрода на всеки имплант четат мозъчната активност и изпращат инструкциите на близкия компютър.
Сложният компютърен софтуер чете мозъчните вълни и ги превръща в инструкции за контрол на екзоскелета.
След това Тибо бива поставен в екзоскелета. И когато Тибо мисли, че „ходи“, задейства верига от инструкции за движение на краката си.
И той може да контролира всяка от ръцете, маневрирайки ги в триизмерно пространство.
Тибо, който не иска да се разкрие фамилното му име, е бил оптик, преди да падне от 15 м при инцидент в нощен клуб преди четири години.
Травмата на гръбначния мозък го остави парализиран и той прекара следващите две години в болница.
Но през 2017 г. участва в изпитанието на екзоскелет с Clinatec и университета в Гренобъл.
Първоначално той практикувал да използва мозъчните импланти, за да контролира виртуален герой или аватар, в компютърна игра, след което преминал към ходене в костюма.
„Беше все едно съм първият човек на Луната. Не бях ходил две години. Забравил бях какво е да стоиш прав, бях забравил, че съм по-висок от много хора в стаята“, каза той.
Отнело му доста повече време, за да се научи как да контролира ръзцете си. „Беше много трудно, защото е комбинация от множество мускули и движения. Това е най-впечатляващото нещо, което правя с екзоскелета.“
Екзоскелетът, т.е. 65 кг. сложна роботика, не възстановява напълно функционирането на тялото.
Това обаче е подчертан напредък на подобни подходи, които позволяват на хората да контролират един-единствен крайник с мислите си.
Тибо трябва да бъде прикрепен към висящи доспехи, за да се сведе до минимум рискът от „хлътване“ в екзоскелета – това означава, че устройството все още не е готово да се движи извън лабораторията.
„Това далеч не е автономно ходене“, заяви проф. Алим-Луис Бенабид, президент на изпълнителния съвет на Clinаtec пред Би Би Си.
„Той няма бързите и прецизни движения да не падне. Никой на земята не прави това.“
В задачи, при които Тибо трябва да докосва конкретни цели, като използва екзоскелета, за да движи горната и долната част на ръцете си и да завърта китките си, той успява през 71% от времето.
