Павел Павлов е изпълнителен директор на единствената държавна киностудия Аудиовидео “ОРФЕЙ” ЕАД. Изучавал Филмова и телевизионна режисура в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Продуцент е общо 40 игрални, документални и анимационни проекта, подкрепени от Националния филмов център. Режисьор е на пет игрални и 4 игрални филма. Преподавател по филмов монтаж в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Ръководител и организатор на технологичния процес по дигитализация и
реставрация на 15 български игрални филма, АВ ОРФЕЙ. Доктор по Кинознание и Киноизкуство, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
– Г-н Павлов, вие сте част от инициаторите на петиция, с която предупреждавате за възможна нулева година в сектора на културата поради бездействие на Национален фонд “Култура”. За какво става въпрос?
– Аз участвам в проект в първата и вече рестартирана сесия по Плана за възстановяване и устойчивост. В Национален фонд “Култура” съм активен участник – веднъж като бенефициент и втори път като партньор.
За щастие или нещастие Фонд “Култура” на практика е единственото място, което може да помогне за развитие на каквато и да е културна дейност.
Специално моята работа е свързана с киното, но фондът ми позволи да участвам в проекти по направление музика, литература. В момента имаме проект със световно известен артист – Масимо, с когото отново участваме за частично финансиране по Фонд “Култура”.
– Процедурата по ПВУ веднъж беше започната, но след това спряна и пусната отново. Какво се случва със средствата от Фонд “Култура” обаче?
– За съжаление в момента не работи нито НФК, нито ПВУ. Цифрите показват, че има едни 18 млн. лв. за култура, за които аз не съм много сигурно дали ще бъдат използвани за подпомагане на хората в културата до края на годината.
– Защото не са достатъчни или защото не са стартирани процедурите?
– Каквато и да е помощ за културата, тя е добре дошла. Но трябва да кажа първо, че тя е частична. Второ, това е, ще се пошегувам малко – факт е, че културата е с най-голям коефициент на полезно действие. Например, правя филм. В него участват актьори, участва транспорт, участва кетъринг – тоест, тези пари, които се дават, те на практика се връщат в икономиката. Те не са хвърлени на вятъра.
Оставям на страна факта, че в крайна сметка ти създаваш културен продукт. В днешно време, единственото по което се отличават държавите, това е културата.
Важно е да направя две уточнения. Има две направления. НФК има собствен бюджет, който в момента възлиза на 18 млн. лв., който идва от държавата. ПВУ, по който има 96 млн., те идват от Европа.
Най-лошото е, че ти веднъж си кандидатствал, вкарал си средства за консултанти, идва време да разбереш какви са резултатите, но се оказва, че проектът ти, не само че не е оценен, но той е поставен в друга рамка. Променени са условията, защото нямало достатъчно проекти.
Всичко се базира на едно писмо, изпратено по мейл от ЕК, в което се казва, че има проблеми в програмата.
На мен лично ми отне месец и половина, за да направя този проект и изведнъж ми казват, че програмата ще бъде рестартирана.
– Тоест, сега вие трябва наново да кандидатствате по правила, които са променени в движение…
– Точно така. На последната сесия по ПВУ имаше подадени едва 18 проекта. Какво ще рече това? Хората не вярват, че това ще се случи. Официално регистрираните независими творци са над 3000 човека. За тях има поне три пъти по толкова екип.
Кои сектори в културата се нуждаят най-много от подпомагане и от тези средства?
Абсолютно всичко. Не коментирам дори различни направления. Тук говорим изцяло за литература, музика, кино, цирк, танцови изкуства… В Европа, за да има пари за изкуство и за да има какъвто и да е продукт, това е начинът, по който се финансира.
Културата не може да не бъде подпомагана.
Вижте какво стана с филма “Гунди”. Той няма държавно финансиране, но се радва на изключително голяма популярност. Значи има смисъл подпомагането, за да има българско кино, български филми, тъй като те могат да бъдат много успешни.
– Оказва се, че има средства, но те не достигат до потребителите. Каква е причината – държавна недалновидност, чиновническо нехайство или има някакви други скрити причини?
– Мога да изкажа едно общо мнение, за което се надявам да не е така, но това ще си проличи в края на годината. От различни сектори чувам думи за това защо полагам усилия. Как така защо? Отговорът е, че парите накрая ще бъдат раздадени на принципа ин-хаус на свои хора. 18 млн. лв. можеш ли всичките да ги раздадеш на близки хора?
Това е, което, за съжаление се наслагва като мнение.
Ще ви дам пример. Близки разбират, че се опитвам да работя като мениджър в културата и ми звънят от едно село в община Елхово. Искат да се обновят читалището. Аз се занимавам с кино, не е това моята област, но хората не знаят какво да направят, към кого да се обърнат. Няма кого да попитат.
Оказва се, че не е толкова важно колко са парите, а да знаеш към кого да се обърнеш и да има кой да ти помогне.
– Това е така. По общините хората имат нужда да кандидатстват по какви ли не проекти. Но те освен, че нямат информацията, нямат и капацитета, няма хора, които да им направят проектите…
– Ще подкрепя, това, което казвате, със следния факт. В момента съм изпълнителен директор на единственото държавно киностудио Аудиовидео “Орфей”, от което установих, че липсват 1.250 млн. евро в изгубени дела за земи в Киноцентъра.
И когато попитах един предишен министър: ако не сте искали това да остане, вие сте този човек, който сте упълномощен, защо не дадохте например на читалищата? Това са над 1 млрд. евро. Те са оставени да изтекат по изгубени дела.
– Какви са очакванията ви от подписката, има ли реакция от институциите до момента?
– Ние сме готови да помогнем с каквото можем. Предложихме, ако няма капацитет, част от нашите колеги да се включат. Защо го правим? Ако с една минимална част от процента успеем да подобрим общата атмосфера, ние ще помогнем и на себе си. Ако ние накараме тези хора да разберат, че, ако има проблем, трябва да го поставят. А ние изглеждаме като някакви просяци и злите тролове казват: те ще откраднат.
Вижте какво сме направили, вижте какъв е коефициентът на полезно действие. Тези пари са утроени. Ти даваш хикс лева, но в същото време получаваш продукт и отчисления.
Някъде системата куца. Къде куца, защо не се поправи? Има проблеми, нека да говорим за тях.
Винаги, когато сме искали среща с министъра на културата, ни изпращат негов заместник.
– Все пак има някакъв отклик от страна на институциите, но не е достатъчен ли…
– Ние сме от една страна, ние не сме врагове с тях. Ние без тях не можем, но и хората, които администрират културата, и те са част от нея.
Има и друг много важен въпрос – според мен е грешка, че не се приема закон за меценатството. Основният аргумент срещу него е, че са щели да се перат пари в културата. Нали има институции? Ще има контрол. Трябва да има закон за меценатството.
