Генетичната предразположеност играе съществена роля за възникването на зависимост от алкохола, са установили британски учени. Изследването, резултатите от което са публикувани в „Science Advances”, установило, че любителите на чашката имат определена генна мутация.
Склонността към алкохолизъм се смята за резултат от сложното взаимодействие между генетични и негенетични фактори на риска. Разделени близнаци, осиновени деца и сходно поведение към алкохола на близки роднини, независимо от начина им на живот, водят до заключението, че страстта към алкохола е свързана с генетична предразположеност.
Учени от университета в Ливърпул са направили изследване, в което са използвани базата-данни на Биобанката на Великобритания (125 249 участници) и американската GERA (47 967 участници), за да установят конкретните гени, отговорни за склонността към употребата на алкохол.
Анализ на гените на доброволците показал 6 генни мутации, които били налични при всички участници, попадащи в проблемната група. Някои от тях нече били част от други изследвания, свързани с наследствената зависимост.
Ниското ниво на ADH1B – генът, който кодира ферментите, разграждащи алкохола, е един от признаците за предразположеност към спиртни напитки. Хората с ниско ниво на този ген са със забавен алкохолен метаболизъм. Те могат да пият продължително време, без да усещат признаци на алкохолна интоксикация.
От значение е и нивото на гените DRD2 и KLB, свързани с чувството за удоволствие и удовлетворение, които възникват не само при употребата на алкохол, но и при приемането на сладки храни.
При направените опити учените изключили въпросните гени, вследствие на което стремежът към алкохол значително е намалял. Това потвърдило извода им, че генетичният фактор играе важна роля за възникването на алкохолна зависимост.
