Засиленото ухажване на талибаните в Афганистан много ярко показва, че режимът на Путин в Русия е готов да приеме и най-гнусните режими като партньори – стига те да са готови да дружат с него.
Съвсем очаквано Върховният съд на Русия уважи искането на руската Главна прокуратура да отмени забраната на радикалното ислямистко движение „Талибани“ на територията на страната. Такива предложения биха изпратили на президента Путин преди около година две министерства – на правосъдието и на външните работи.
Още миналото лято стана ясно, че въпросът върви към положителна развръзка и талибаните ще бъдат извадени от списъка на терористичните организации: На срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество Путин заяви пред журналисти колко активно талибаните си сътрудничат с Русия в борбата срещу т.нар. „Ислямска държава“ (ИД). След това Путин подписа през декември и закон, който дава възможност талибаните, които отново управляват Афганистан, да бъдат извадени от списъка на терористичните организации.
Кремъл от дълго време поддържа полуофициални контакти с талибаните, така че решението на съда в Москва е просто една формалност. Но такава, която илюстрира сегашното мислене на режима на Путин.
Защо Кремъл промени отношението си към талибаните
Кремъл добави талибаните в списъка на терористичните организации през 2003 година. Тогава, след събитията от 11 септември 2001 г., Русия морално подкрепи Запада в борбата срещу ислямския тероризъм. По онова време Путин говореше много за общите интереси със САЩ именно в тази сфера. Като цяло Кремъл подкрепяше свалянето на режима на талибаните от американците и присъствието в Афганистан на международен контингент под егидата на НАТО. Нерядко в руските телевизионни токшоута се прокрадваше злорадство за това, че Западът изпитва същите проблеми, които Съветският съюз едно време имаше в Афганистан, но като цяло западното присъствие там се разглеждаше като полезно за руските интереси.
През 2002 г. на срещата на върха на НАТО край Рим беше създаден Съветът НАТО-Русия, който, наред с другото, трябваше да координира взаимодействието между Москва и западните съюзници в сферата на глобалната сигурност.
Слабостта на САЩ развърза и ръцете на Путин
В очите на Путин прибързаното, зле планирано и необмислено изтегляне на САЩ от Афганистан през лятото на 2021 г. беше едно от потвържденията за отслабналото глобално влияние и възможности на Америка. Склонен съм да се съглася с онези анализатори, които смятат, че именно тази слабост на Вашингтон улесни руския диктатор при вземането на окончателно решение да започне пълномащабна инвазия в Украйна. В очите на Кремъл талибаните са надвили Америка, те са „силните момчета“, които трябва да бъдат уважавани за това.
Повечето държави в света не признават талибаните за легитимна власт. Москва формално е сред тях, но в действителност прави точно това. В Кабул има руско посолство, а Москва акредитира афганистански дипломати на служба в Русия. Представители на Кремъл се срещат редовно с талибански емисари и обсъждат потенциалното сътрудничество. Напоследък режимът в Кабул настоява Русия да ремонтира построените от Съветския съюз пътища и тунели. Ако Путин отговори положително, това ще бъде още една стъпка към продължаващото от година фактическо нормализиране на отношенията.
За какво са му на Путин талибаните?
След позорния крах на режима на Башар Асад в Сирия за Путин е особено важно да запази имиджа си на силен играч в Близкия и Средния изток. Единственият регионален съюзник на Кремъл в момента остава шиитски Иран. А отношенията на Техеран с радикалните сунитски талибани са много напрегнати. Така влиянието на Путин в Кабул може да бъде един от лостовете му за въздействие върху иранците. Но за да не дразни иранските си „приятели“, Кремъл едва ли скоро ще пристъпи към официално дипломатическо признаване на талибанско „емирство“.
Москва изобщо не е загрижена за обществения живот в Афганистан, за трафика на наркотици или за правата на жените там. Нещо повече, това е напълно в съответствие с тенденциите в Русия – ориентацията към „режим на силната ръка“ и междувременно превърналите се в карикатура „традиционни ценности“.
Какви са правилата в Афганистан
Миналата година самият Путин похвали талибаните, които, по думите му, се мъчели да гарантират, че „всичко в Афганистан е стабилно и спокойно и се подчинява на определени правила“. А това, че тези правила предвиждат публични екзекуции и бичуване, лишаване на жените от граждански права, за Кремъл очевидно няма никакво значение. Умишлено неясното позоваване на „определен ред“ е класическа илюстрация на скритото колониално презрение към „дивите хора“.
Представителите на руския управляващ елит, които се смятат за „истински европейци“, наричат „диваци“ не само афганистанците, но и повечето от жителите на страните от „глобалния Юг“ – същите, чието благоразположение едновременно активно търсят на фона на агресията им срещу Украйна и конфронтацията със Запада.
Засиленото сътрудничество с талибаните е една от възможностите да се демонстрира, че Путинова Русия е готова да приеме и най-гнусните режими от „глобалния Юг“ като партньори – стига те да са готови да дружат с нея.
Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
