Необходимост от по-голяма информираност за дейността на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), за предприетите действия и взети решения от регулатора върху конкуренцията, пазарните процеси и цените, отчитат от Института за пазарна икономика (ИПИ).
От ИПИ представиха свои наблюдения и анализ на дейността на КЗК по време на организираната от тях конференция „Конкуренция, пазар, инвестиции: ролята на КЗК“, реализирани в рамките на проект, който цели да разшири прозрачността и отчетността на КЗК.
Важно е да се направи анализ и да се каже функционира ли всичко нормално на пазара у нас, отбеляза главният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов и добави, че твърде много усилия се влагат в оценка и анализ на политики, създавани от изпълнителната власт и Народното събрание, но не и например за дейността на органа, който следи за функционирането на конкуренцията на пазара у нас.
България като по-бедна страна в ЕС, като цяло по-евтина страна – доходите, разходите за труд, покупателната сила са по-ниски и логично макроикономистите казват „цените у нас са по-ниски“. В сравнение със средното за ЕС, ценовото равнище у нас е около 58-59 процента, посочи Богданов. Цените на храните са около 88 процента по-ниски от средното за ЕС, но погледнем ли например цените на млечните продукти и яйцата, виждаме, че средното ниво в България е 27 процента по-високо от средното за ЕС и си казваме – значи всички други храни все пак са по-евтини, но някои продукти са по-скъпи, даде пример Богданов.
В тази връзка задаваме ли си въпроса дали на определени продуктови пазари има някакви други бариери, които пречат конкуренцията на пазара да работи и да се стигне до оптималното състояние на даден пазар, посочи Богданов и попита кой трябва да даде отговор на тези въпроси – органите, които следят за функционирането на конкуренцията на българския пазар. Той даде примери с цените на горивата, пазара на електроенергия, телеком пазара и добави, че всички тези въпроси са повдигани периодично, но много малко от тях са насочени към специализирания орган за конкуренцията и още по-малко към административния съд.
От ИПИ представиха данни за работата на КЗК по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Според данните в периода 2019-2023 г. по ЗЗК Комисията има 570 решения, най-много са за забрана на нелоялна конкуренция – 255, следвани от контрол върху концентрацията между предприятия – 183, застъпничество за конкуренцията – 59, злоупотреба с монополно или господстващо положение – 21 и други. Виждаме противоречие между КЗК и ВАС по различни случаи и дела, като има случаи, които остават извън полезрението на КЗК, коментира Зорница Славова от ИПИ.
По защита на конкуренцията при производството и търговията с храни за периода октомври 2019 г. до октомври 2024 г. КЗК има 32 решения, повечето са за нелоялна конкуренция, отчитат от ИПИ. От тях 12 са за образуване на производство, 7 не установяват нарушения (някои от тях са обжалвани), 8 са за нарушения и са наложени общо 4 млн. лева санкции, има три решения за концентрация, един секторен анализ и едно становище.
Относно обществените поръчки и дейността на КЗК, Петя Георгиева от ИПИ посочи, че има разлика на пазара за обществени поръчки в България и този в страните от ЕС. У нас една трета от всички обществени поръчки са с един участник, според данни за 2022 г. Това са 34 процента от поръчките, като това число е близо до средното за ЕС, но виждаме, че то не е добър атестат на качеството на това има ли пазар у нас или няма, посочи Георгиева. Тя добави че колкото по-голям е делът на поръчките с един участник, толкова по-големи съмнения има в това, че нямаме истинска конкуренция, че има някакъв проблем дали в достъп, регулация или други бариери пред участниците. Георгиева коментира, че за да се смята за добро постижение, този показател трябва да бъде между 10 и 20 процента, което означава, че има още път да извървим, за да намалим дела на такива поръчки.
Данните, представени от ИПИ, показват още, че директното възлагане на поръчки у нас е на много високо ниво – една четвърт се случват чрез пряко договаряне.
Обявените обществени поръчки през системата ЦАИС достигат 23 000 броя на стойност над 23 млрд. лева през 2023 г.
Освен че расте броят на поръчките, има стабилна тенденция за тяхното обжалване пред КЗК – около 8 процента, коментира Георгиева. Като пример тя даде, че над половината от производствата по ЗОП са срещу решения за определяне на изпълнител в процедурата.
От ИПИ са разгледали и участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) като възложител на обществени поръчки. АПИ е един от най-големите възложители на поръчки на стойност между 470 млн. лева и 6,7 млрд. лева годишно в последните три години, отбеляза Георгиева. Според данните структурата на обжалваните поръчки на АПИ се различава от тази на всички останали и над 67 процента от тях се обжалват.
