Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Още като студент в Женева Симеон Радев навлиза в журналистиката, без това да е неговата професионална цел. Тя служи като инструмент за популяризиране проблемите и тежненията на населението в Македония. Журналистическото перо е средство за реализиране на неговите виждания и въжделенията да види Македония свободна.
Постепенно журналистиката го увлича и той влага страст в подготовката на статиите, кореспонденциите, интервютата. Едновременно със списването на двата вестника по време на следването си “L’Effort” в Женева и “Mouvement Macedonien” в Париж, които са в полето на идеята за пропаганда на освободителното движение, мисия, възложена му от ръководители на това движение, Симеон Радев сътрудничи и на в. „Вечерна поща“ от 1901 г. като кореспондент от чужбина, а след завръщането си в София и като редактор от 1903 г.
Вестник „Вечерна поща“ е създаден по инициатива на Борис Сарафов, председател на Върховния македоно-одрински комитет и член на ръководството на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на д-р Никола Генадиев, журналист, политик, един от водачите на Народнолибералната партия.
Вестникът излиза от 1900 г. до 1914 г., като от 1902 г. е ежедневник. Първият главен редактор е журналистът Стоян Шангов, също деец на македоно-одринската организация. След политическите спорове около ролята на Русия в българската политика в края на XIX и началото на XX век, през 1905 г. век русофилът Ст. Шангов е отстранен от вестника, директор става Ставре Наумов, съратник на д-р Н. Генадиев, а Симеон Радев – главен редактор, до 1909 г.
През 1903 г. в навечерието и след Илинденското въстание като кореспондент на в. „Вечерна поща“ Симеон Радев пътува до Рим, Париж и Лондон.
В Италия през 1903 г., (както и по-късно, през 1907) Симеон Радев освен Рим посещава Милано, Торино и др. градове, среща се с водещи журналисти, депутати, учени, между които и неговият професор по икономика от Женева Матео Панталеоне, общественици, участва в събития и разговори, които отразява в своите репортажи и интервюта за „Вечерна поща“.
След Италия кореспондентската мисия на Симеон Радев го отвежда във Франция като времето на пребиваването му там съвпада с драматичните събития в Македония по време на солунските атентати, намерили своето отражение във вестника. Както в Париж, така и след това в Лондон С. Радев се среща и създава познанства с публицисти, изтъкнати политици и общественици, с редактори и ръководители на влиятелни вестници и списания.
Симеон Радев работи за кратко и във Виена, тогава сред най-значимите средища за обмен на новини, където е начело на телеграфната служба на „Вечерна поща“, за да предава сведения за хода на Руско-японската война (1904 – 1905). Стремежът да бъде на мястото на събитията го отвежда през декември 1905 г. в Русия, за да отразява Първата руска революция. През няколкомесечното си пребиваване като кореспондент на „Вечерна поща“ публикува репортажи и интервюта за драматичните събитията в Русия, както и серия очерци и пътеписи. Темите в изпратените статии и в политическите портрети са свързани и с външната политика на Русия на Балканите.
Като редактор Симеон Радев има заслуга за утвърждаване на „Вечерна поща“ като типичен масов вестник за политика, икономика, литература и най-вече за новини от цял свят. Вестникът става водещият български ежедневник, с който според историци на българската журналистика, се съобразяват всички политици, дори и княз Фердинанд. Основната външнополитическа тема е Македония и отношението на Великите сили към проблемите и драмите на българското население. Множеството интервютата на Симеон Радев с известни личности, между които забележителното с Луиджи Албертини, директор на големия италиански вестник „Corriere de la Sera“, за политиката на Великите сили и македонския въпрос (1903) и няколкото от руската столица по време на кореспонденциите му за революцията в Русия (1906), налагат този жанр в българския периодичен печат и бележат С. Радев като негов неоспорим майстор.
Кореспонденциите за в. „Вечерна поща“ от различни точки на Европа, запознаването му със събития и хора, най-вече с политиката на Великите сили, превръщат Симеон Радев в журналист с характерно перо и ярка политическа позиция. Неговата страст, леката ироничност и същевременно задълбоченост са ярко проявени в уводните статии на вестника, които той пише. В своята журналистическа практика С. Радев налага една достойна за уважение практика – да не се допуска анонимното писане в изданията, които ръководи. Той застава с името си зад всичко, което е писал и публикувал. Неговите статии са едни от най-четените и обсъждани в столицата, което прави автора им забележима и авторитетна фигура. Това е солидната основа, от която тръгва по-нататък в развитието си политикът, историкът и дипломатът Симеон Радев.
