Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) не е затворена общност, а глобална организация със значително влияние, която допринася за стабилността в световен мащаб, заяви в Париж постоянният представител на Франция към ОИСР Сирил Пиер. По думите му членството на България ще допринесе за допълнително укрепване на международния имидж на страната.
Сирил Пиер говори пред български журналисти на среща, организирана от Министерството на външните работи и Посолството на България в Париж във връзка с процеса на присъединяване на България към организацията.
Той подчерта, че ОИСР събира и разпространява най-добрите практики и натрупания опит на държавите членки, като разполага с висококвалифицирани експерти в различни области. Организацията със седалище в Париж изготвя ключови анализи, доклади и статистически данни за отделните държави, които служат като референтна база за публичните политики, включително за страните от Г-7 и Г-20.
Франция категорично подкрепя присъединяването на България към ОИСР, заяви Пиер, като отбеляза, че страната е член на ЕС и от 1 януари – и на еврозоната. Според него членството на България, заедно с това на Хърватия и Румъния, ще бъде от полза и за самия Европейски съюз, тъй като така почти всички държави членки на ЕС ще бъдат представени в ОИСР, с изключение на Кипър (където влияние оказват проблемите с Турция и Гърция) и Малта (която е малка икономика).
ОИСР има 38 страни членки, а глобалното ѝ влияние се разширява с процесите по присъединяване на държави от Латинска Америка, Азия и потенциално Африка. През 2022 г. зелена светлина за започване на преговори получиха България, Румъния, Хърватия, Перу, Бразилия и Аржентина, а през 2024 г. – Индонезия и Тайланд. Организацията налага високи стандарти в области като данъчна политика, борба с корупцията, образование и добро управление, включително чрез Конвенцията за борба с подкупите на чуждестранни длъжностни лица в международните търговски сделки.
Страните не са задължени да членуват в ОИСР, но избират да го направят заради добавената стойност, която членството носи, подчерта Сирил Пиер. Той припомни, че организацията е създадена през 1961 г. като наследник на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, която е управлявала помощта по плана „Маршал“ за възстановяване на Европа след Втората световна война.
ОИСР не дублира функциите на ЕС, но между двете структури съществува тясно взаимодействие, отбеляза Пиер. Европейският съюз възлага на ОИСР изготвянето на анализи и бази данни за формиране на политики, а същевременно участва в разработването и прилагането на общи стандарти.
Организацията създава увереност у гражданите, че държавните политики са в тяхна полза, отбеляза Сирил Пиер. Например основна цел на ОИСР е борбата с корупцията и срещу нелоялната конкуренция, което е важно за потребителите.
По отношение на САЩ Пиер заяви, че въпреки понякога трудния диалог с администрацията на президента Доналд Тръмп, няма индикации страната да напусне ОИСР, тъй като американският бизнес няма интерес от подобна стъпка. САЩ остават ключов партньор и осигуряват около 18 на сто от бюджета на организацията.
Сирил Пиер посъветва България, след очакваното ѝ присъединяване през 2026 г., ясно да отстоява своята идентичност, да изгради ефективен механизъм за координация между министерствата и да формулира няколко национални приоритета за период от 5 до 10 години.
ОИСР не е „клуб на богатите“, а организация на държави с амбиция да прилагат политики за увеличаване на благосъстоянието, заяви посланикът на България във Франция Радка Балабанова. Тя подчерта разликата между членството в ЕС и в ОИСР, като отбеляза, че ЕС осигурява достъп до финансови ресурси, докато ОИСР помага за подобряване на начина, по който тези ресурси се използват.
Балабанова отбеляза, че инструментите на ОИСР не са правно обвързващи, за разлика от директивите на ЕС, но предоставят насоки и добри практики, чието прилагане зависи от националната рамка. По думите ѝ ОИСР може да се разглежда като платформа за споделяне на опит и политики.
Преговорите за присъединяване на България към ОИСР започват през 2022 г., но страната има дългогодишно сътрудничество с организацията, включително участие в работни групи и прилагане на нейни правни инструменти. България е страна по Конвенцията за борба с подкупите в международните бизнес сделки, която е отворена и за държави извън ОИСР.
ОИСР приема през 2022 г. пътните карти за присъединяване на България, Румъния, Хърватия, Аржентина, Бразилия и Перу, а през 2024 г. на Индонезия и Тайланд. Посланик Балабанова обясни и какви са стъпките по процеса на присъединяване. След приемането на пътната карта се изготвя първоначален меморандум – самооценка как политиките на страната отговарят на изискванията на ОИСР. България, Румъния и Хърватия като страни членки на ЕС имат голямо предимство, тъй като законодателството им се основава на директиви и регламенти на европейското право, които отговарят на стандартите и принципите на ОИСР. Процесът на присъединяване е приоритет, споделян от всички политически сили, ползващ се с подкрепата на всички правителства, подчерта посланик Балабанова. Не такава е ситуацията в латиноамериканските страни – Бразилия първа изготвя меморандума, но процесът е замразен при смяната на президентите, Аржентина се активира едва миналата година с меморандума.
От общо 25 тематични комитета България е приключила прегледите в 17, съобщи Елисавета Симеонова, пълномощен министър и координатор на присъединителния процес. На 4 декември е приключил прегледът в Комитета по конкуренция, а финализирането на този по данъчна политика се очаква скоро.
България си поставя за цел да приключи техническата част на процеса до края на 2025 г. или най-късно в началото на 2026 г., което ще позволи на Съвета на ОИСР да вземе политическо решение за отправяне на покана за членство през 2026 г. След това ще последва ратификационна процедура.
Симеонова подчерта, че България се намира в последната и най-сложна фаза на техническия процес, която изисква реформи в чувствителни области. Благодарение на институционалната приемственост и политическия консенсус страната напредва с добър темп и се движи успоредно с Хърватия и Румъния.
Препоръките, които отправя организацията в средносрочен и дългосрочен план, не са така строги и не подлежат на финансова санкция. ОИСР е въвела механизъм за мониторинг чрез партньорски проверки, така че да може да следи дали присъединилата се страна прилага политиките и стандартите на организацията, подчерта тя.
Членството в ОИСР ще укрепи имиджа на България пред инвеститорите, ще допринесе за повишаване на кредитния рейтинг и ще даде достъп до глобални стандарти в области като корпоративно управление, данъчна политика, устойчиви инвестиции и социални политики. В същото време гражданите ще се възползват от добрите практики в образованието, здравеопазването, пазара на труда и потребителската политика, подчерта Симеонова. Особено важно е страната ни да участва активно съобразно дефинирани приоритети и да съумее също така да споделя своя опит в области, в които е постигнала високи резултати, добави Симеонова.
