Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
В „Строителите на съвременна България“ Симеон Радев прави психологически портрети на множество личности, изиграли важна роля в българската история. Според една статистика в книгата са описани около 270 образа. В спомена „Как замислих и написах „Строителите на съвременна България“ (1964) признава, че негова гордост са именно тези портрети.
Първоначално „Строителите на съвременна България“ излизат в два тома – през 1910 г. том 1 – „Царуването на княз Александра (1879 – 1886 ), през 1911 г. излизат заедно том 1 и том 2, озаглавен „Регентството“. Интересно е, че С. Радев не дава за печат готов изцяло първия том. Нетърпението и журналистическият маниер на работа го карат да пише бързо и да изпраща в печатницата на чирпанлията Тане Пеев, това което е готово. Едновременно с писането работи и върху коректурите, освободен от грижите за издаване и разпространение.
Изданието на първия том от 1911 г. и вторият том са отпечатани от известния печатар и издател велешанина Петър Глушков, а за тях С. Радев пояснява, че имал двама издатели.
Интересът към книгата след нейното излизане е много голям. Шестхилядният тираж бързо е изчерпан. Но ако се запитаме какъв е отзвукът, отговорът с една дума е – противоречив. Одобрение, мълчание и несъгласие. Всичко това е обяснимо като се имат пред вид времето на издаването на изследването и предаването на събитията от близкото минало, когато все още не са заглъхнали страстите, както и позицията на самия автор.
Рецензии и отзиви, положителни или не, обективни или повлияни от политически пристрастия (по това време С. Радев се е определил като привърженик на политическа партия), излизат и в ежедневници, и в списания със специализиран профил.
В „Как замислих и написах „Строителите на съвременна България“ (Симеон Радев. Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени. С, 1965) С. Радев, след като отбелязва че книгата не била посрещната еднакво добре от всички, поради това, че е засегнал някои в техните идеи, а други в тяхното минало, споделя удовлетворение от чешкия историк, живял и работил няколко години в Княжеството Константин Иречек и от рецензия от социалиста Димитър Благоев.
В писмото, изпратено през декември 1912 г., но недостигнало до своя адресат, поради това че С. Радев заминал с Македоно-одринското опълчение и затова цитирано по черновата от фонда на Иречек в архива на Българската академия на науките, известният славист и автор на „История на българите“ проф. К. Иречек нарича „Строителите на съвременна България“ знаменито съчинение.
В рецензията от Д. Благоев, поместена в списание „Ново време“, наред с критики на идеологическа основа, е отбелязано, че е добре аргументирана и изложена фактическата страна на събитията, и че „… С. Радев е голям майстор на характеристиката на политическите личности.
След една дълга пауза първите два тома са преиздадени през 1973 г. (следват издания от 1990 и 2004 г.). Много по-късно през 2009 г., почти сто години след първото издание, излиза подготвен за печат от Траян Радев третият том, който включва събитията от детронирането на княз Александър I до избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз през 1887 г. Както казва в интервю пред Норберт Рандов самият Симеон Радев: „Третият том оставаше ненаписан. Едвам в Лондон, 1937 г. написах третия том, който носеше заглавието „Краят на регентството и възшествието на княз Фердинанд“, а от спомените му за приятелството с Александър Балабанов разбираме, че началото на работата върху третия том започва още през 1934 г.
Няма точно и общоприето определение за характера на забележителното Симеон-Радево произведение. То варира от историография до литература – историческо съчинение, исторически разказ, историко-мемоарно съчинение, документална проза, художествено произведение.
Видима е тенденцията в отношението към книгата – с течение на времето се забелязва нарастващо възхищение от днешните читатели, за да се стигне до оценката, че тя е сред най-значимите за българското общество книги.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
