Брижит Бардо, известна френска актриса и икона на времето си, е починала на 91 години, съобщи в неделя Фондация „Брижит Бардо“, цитирана от АФП.
„С голямо съжаление Фондация Брижит Бардо обявява смъртта на своята основателка и председателка Брижит Бардо – прочута актриса и певица, която избра да напусне успеха си в киното, за да се отдаде на защитата на животните и работата на своята фондация“, пише в съобщението до АФП, без да предоставя информация за датата или мястото на кончината.
Бардо се отказа от актьорската си кариера преди повече от петдесет години, оставяйки зад себе си около петдесет филма.
В началото на октомври Бардо представи новата си книга „Моят ББуквар“.
Тя съдържа провокативни мнения за колеги актьори, теми като еротика, политика и съвременния свят, уточнява издателят Fayard, подчертавайки, че книгата, написана изцяло на ръка, е „влизане в личността на жена, оставила незабравима следа в своята епоха със своята независимост, ангажираност и смелост“.
Структурирана като речник – от А за „Abandon“ (отказ) до Z за „Zoo“ (зоопарк) – книгата включва кратки текстове, написани с характерния почерк на 91-годишната Бардо.
Актрисата изразява своето възхищение към Жан-Пол Белмондо, наричайки го „великолепен човек, гениален актьор, забавен и смел“. За Ален Делон споделя, че „в него присъстват както най-доброто, така и най-лошото“, а за Марчело Мастрояни коментира, че е „очарователен“, но „не е незабравим актьор без гений“.
По отношение на еротиката, Бардо, станала известна с филма „И Бог създаде жената“, споделя, че тя представлява „любовни игри, в които всичко е разрешено: въображение, провокативна перверзия и чувствена свободия“.
Относно Сен Тропе, където притежава вилата La Madrague, тя изразява тъга за това как „това прекрасно малко рибарско село“ се е трансформирало в „град на милиардери, където вече не блести стария му чар“.
Като активистка за животинските права, Бардо е безкомпромисна и по отношение на Франция, определяйки я като „скучна, тъжна, покорна, страдаща, мизерна, опустошена, обикновена, вулгарна“. Според нея „дясната партия е единственото спасение от агонията на Франция“. Тя изразява отново своята поддръжка на Марин льо Пен и партията „Национален сбор“ (RN).
Макар и сдържана в обществения си имидж, Брижит Бардо публикува свои мемоари през 1996 г. под заглавие Initiales BB.
Брижит Бардо е родена в Париж на 28 септември 1934 г.
Преди половин век тя спре да снима, заявявайки, че за нея киното е само спомен от носталгичните години, но остава една от най-разпознаваемите френски актриси в чужбина. „Завъртях тази страница преди повече от 50 години“, казва тя.
Бардо е участвала в близо 50 филма, сред които „И Бог създаде жената“ (1956) на Роже Вадим, „В случай на злополука“ (1958) на Клод Отан-Лара, „Бабет отива на война“ (1959) на Кристиан Жак и „Презрението“ (1963) на Жан-Люк Годар. Последният й филм е „Дон Жуан“, издаден през 1972 г.
След 1973 г., когато прекратява кариерната си дейност, Брижит Бардо изцяло се ангажира с опазването на животните. Тя нарича това своята битка. На 90-ия си рожден ден пред АФП, тя изразява желанието си Франция да забрани консумацията на конско месо – кауза, с която се бори от десетилетия, но не е успяла да реализира.
„Мечтая след 50 години молби към правителства и президенти за… да се сложи край на убиването и яденето на коне във Франция“, споделя Бардо. „Когато се отказах от киното, това бе първото нещо, за което молех“, допълва тя. Все пак, забрана все още не е наложена. „Крещя от 50 години и още не съм постигнала нищо. Нямам време да чакам още 50 години“.
Родена в буржоазно семейство и завършила балетно училище, Брижит Бардо пробива в киното през 1956 г. с филма „И Бог създаде жената“ на Роже Вадим. В една от сцените тя танцува страстно, облечена в дълга пола с цепка до талията, което предизвиква скандал и води до забрана на филма в някои щати на САЩ. Независимо от това, французойката, към която жените по това време се опитват да подражават, е обявена за най-красивата жена в света. Разчупена и независима, Бардо често присъства в центъра на скандалите.
В живота си тя проявява същата безгрижност, която е характерна за героините й – „момиче от своето време, свободно от всякакви предразсъдъци“, казва Роже Вадим, първият от четиримата й съпрузи.
В разцвета на кариерата си, Бардо е под постоянно наблюдение на папараците и оставена без личен живот. Всичко, свързано с нея – романтичните й връзки, които се считат за многобройни; скандалите, в които се замесва; раждането на сина й, за когото първоначално не е искала да бъде майка, е на показ.
В мемоарите си, заглавие Larmes de combat, издадени през 2018 г., Бардо признава, че „никога не се е смятала за красива“, затова е изпитвала несигурност. „Смятаха ме за една от най-популярните звезди в света, а всъщност не съм принадлежала на никого… Винаги съм съществувала с осъзнаването, че неизменно губим това, което притежаваме, и моята младост и красота не са изключение“, разкрива тя пред френските медии. Споделя още, че луксът и богатството никога не са й били интересни. „Изоставих всичко това, защото бях убедена, че основното е моята кауза – спасението на животните“, добавя тя.
След като се оттегля от снимачната площадка, Бардо се посвещава на опазването на животинската природа. През 1986 г. тя основава фондация, помагаща на бездомните животни. Нейната организация има представителства в над 30 страни по света и в България работи с „Четири лапи“, ангажирана с Парка за мечки край Белица. „Фондацията е моят живот“, е споделяла многократно Брижит Бардо.
Тя остава благодарна към киноиндустрията, която й е дала известност. Тази популярност е полезна в нейния активизъм за животните. “Много се гордея с първата част от живота си, която направих успешна и която сега ми служи за глобална слава, полезна за защитата на животните“, казва тя пред АФП.
Актрисата неведнъж е изтъквала, че „няма да се примири с… жестокостта и варварското отношение към животните, на което често ставаме свидетели“. Според нея, промяната в манталитета на хората е трудна, но с времето, чрез филми, социални мрежи и репортажи „можем крачка по крачка да променим сърцата на хората“.
„Не ме интересува възрастта… дори не съм наясно с нея“, заявява Бардо пред АФП. По отношение на годините „наистина не мисля. Всеки ден е еднакъв… Идва без усилие, както някога… Наблюдавам как времето минава и смятам, че се справям много добре“.
