Петдесет и първото издание на Софийския международен панаир на книгата бе открито тази вечер в Националния дворец на културата (НДК).
Тази година са представени над 100 издателства с хиляди издания. Всеки един панаир е истински празник на книгата, на литературата и на всички, които сме тук, каза Десислава Алексиева, председател на Асоциация „Българска книга“ (АБК).
Аз не съм министър на културата днес, аз съм просто един обичащ книгите човек, каза служебният министър на културата Найден Тодоров. По думите му там, където има слово, има бъдеще.
През деня чета нормативни документи и вечер се прибирам вкъщи при моето книгоубежище – това е моментът, който ме спасява. „Благодаря на всички тук, че ни помагате да променяме тази действителност, защото тя има нужда от промяна“, каза Тодоров.
„Ние сме все по-видими на картата за литературните агенти, в техните съвети към техните звездни автори кои покани да приемат и кои – не“, отбеляза доц. Дария Карапеткова. Тя и проф. Амелия Личева са програмни директори на панаира. Те изразиха благодарности към целия екип.
Адриана Петкова, изпълнителен директор на НДК, каза, че се замислила какво ли е под един покрив да има над 100 хиляди разказани истории, мечти, съдби – всичко благодарение на АБК. „Това е голямо богатство“, каза тя.
Яна Генова, зам.-кмет на столицата по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, отбеляза, че вчера във фейсбук група – „най-голямата невидима мрежа на братство и сестринство в света“ , една френска издателка е написала, че ще ходи в София на професионалните издателски срещи. „Това, скъпи бивши колеги, издатели, автори, участници във вземането на решения, не се е случвало никога в живота на книгата в тази страна“, каза Генова.
„От днес София става книжна столица“, каза Цветомир Петров, председател на Столичния общински съвет.
Мирослав Боршош, председател на Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие в Столичния общински съвет, отбеляза, че проследил през годините как се води битка за четящия. „А сега се борим за грамотния човек, за този, който трябва да разбира. Но виждам, че ставаме всяка година повече. Не знам дали битката, която се задава, е по-тежка и ставаме все повече тези, които трябва да я водим. Така или иначе това, което правите през годините, има най-голям смисъл“, каза той.
Зам.-председателят на Федерацията на европейските издатели Федон Кидонятис каза, че книжният сектор е най-голямата културна индустрия в Европа.
НАГРАДИТЕ „ЗЛАТЕН ЛЪВ“
Традиционно на откриването на форума бяха връчени наградите „Златен лъв“ в две категории – за най-добър издателски проект и за издателски проект с най-голяма обществена значимост.
За най-добър издателски проект бе отличено издателство „Българска история“ за „Първа българска граматика“ от Неофит Рилски и „Рибния буквар“. „Това е вторият път, в който печелим „Златен лъв“. Вълнуващо е“, каза Марио Мишев от издателството. По думите му „Първа българска граматика“ от Неофит Рилски е най-трудното издание, с което екипът някога се е захващал.
За наградата за издателски проект бяха номинирани над 30 издателски проекти. Тази вечер трима от финалистите получиха грамоти за номинациите си.
Издателство „Ентусиаст“ получи грамота за номинацията си за „Избрано“ от Ефрем Каранфилов. „Това е книга, която излиза 25 години след първото си издание и 110 години след рождението на Ефрем Каранфилов“, каза Виктория Бисерова.
Втората грамота за номинация бе връчена на издателство „Сиела“ за „Под езика“ на Дамян Дамянов. Тя бе получена от изпълнителния директор на „Сиела“ Веселин Тодоров. „Ние сме някакво уникално състояние на този бранш, който има една-единствена асоциация и абсолютно всички що-годе големи, средни и всички малки издателства членуват в нея“, каза той.
Издателство „Кралица Маб“ получи грамота за номинацията си за книгата Kicked a Building Lately? „Тази книга е особена за нас. Тя беше едно приключение, което се радвам, че беше оценено добре, защото ние за пръв път навлизаме в архитектурната критика“, казаха от екипа на издателството.
„Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост отиде при „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов от изд. „Жанет 45“.
„Благодаря на баща ми първо. Благодаря на издателството, че издаде тази книга, както ми се искаше да излезе. Това е лична книга, но това е литература също“, каза Господинов. Той отбеляза, че най-хубавата награда, която получил, били няколко писма на читатели – те споделили, че след като прочели романа, се обадили на своите бащи.
„Няма страшно“, завърши той с последното изречение от „Градинарят и смъртта“.
Към наградата за издателски проект с най-голяма обществена значимост бяха връчени три грамоти на финалистите. В номинирането и определянето на наградата участват журналисти, отразяващи сектора на книгите. Победителят се избира чрез гласуване. Председателят на журналистическото жури Даниел Ненчев каза, че книгите са фундаментът на нашата цивилизация.
Първата от грамотите бе за издателство „Рива“ и книгата на Любомир Канов „Късен следобед“. Наградата бе получена от проф. Иля Йончев.
Втората грамота бе за книгата на Иван Костов „Свидетелства за прехода 2000 – 2009“ от издателство „Сиела“. По думите на Веселин Тодоров тази книга е толкова влиятелна заради това, което пише в нея и заради нейния автор.
Третата грамота бе присъдена на проф. Милена Кирова за „Българската литература през XXI век“ от издателство „Колибри“. „Ако има награда, която не бих си представяла, че ще получа, тя е точно тази“, каза авторката на книгата. По думите й литературна история се пише трудно, с голяма инвестиция на време, знание и на методологическа експертиза.
Софийският международен панаир на книгата ще продължи до 15 декември. Паралелно с 51-вото издание на форума, в НДК ще се състоят още 12-ият Софийски международен литературен фестивал и Първият фестивал на нехудожествена литература „Наука, изкуство и култура“.