Професор Емилия Ченгелова, ръководител на Института по философия и социология към БАН, отбелязва, че младите хора между 15 и 24 години са най-толерантни към сивата икономика. Това беше споделено по време на представянето на доклада за толерантността на българите към „икономиката в сянка“ пред парламентарната комисия по труда и социалната политика.
Проучването е извършено през лятото на 2021 година с участието на 1800 души на възраст над 15 години.
Според Ченгелова, младежите в тази възрастова група са най-активни в сивата икономика и показват висока толерантност към нея.
Професор Ченгелова посочва сериозен проблем с толерантността към сивата икономика. Въпреки уверенията, че секторът е контролиран, реалността показва, че България е на първо място в Европа по дял на сивата икономика, според оценките на Световната банка и Международния валутен фонд.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов отбелязва, че сивият сектор води до големи загуби за държавния бюджет. Той подчертава, че поради дейността на сивия сектор значителни средства не се попадат в бюджета.
Младите хора не само не скриват, а дори се гордеят с работата си в сивата икономика, допълва Ченгелова. Тенденцията на последните години е увеличаване на фиктивните договори, където заплатата е подценена и част от нея се получава на ръка.
Институтът по философия и социология разработва нов индекс за толерантността към сивата икономика, базиран на 30 индикатора. Според Ченгелова, толерантността е 74,7 пункта, като сред младите достига над 90 пункта. Повечето участници в проучването са готови да работят без договор, а между 30 и 40% вече са го правили.
Основните причини за разрастването на сивата икономика включват нисък риск от откриване на нарушения, корупция, ниските заплати, желанието за работа на всяка цена, както и липсата на ефективен контрол от страна на държавата.
За борба със сивата икономика необходимо е да се предприемат мерки за прекратяване на работата без договори и фиктивните практики, както и за подобряване на контрола от инспекцията по труда. Препоръчва се провеждане на информационни кампании и популяризиране на добри примери на коректни работодатели.
Сред предложенията за борба със сивата икономика е промяна в убеждението, че работата в нея е по-изгодна. Необходимо е да се създадат условия, при които работодателите и работниците в сивата зона да понесат икономически последици. Проф. Ченгелова подчертава важността на изграждането на правна култура в обществото, чрез обучението на младите хора за трудовото и осигурителното законодателство.
