Иран е на път да бъде отново подложен на санкции от ООН, свързани с ядрената му програма, след като опитите за отлагане на мерките се провалиха в петък, според информация на „Политико“.
Германия, Франция и Великобритания са основните държави зад инициативата за възстановяване на санкциите, отменени с ядрения пакет от 2015 г., но само три години след едностранното оттегляне на САЩ, споразумението се провали.
Иранският президент Масуд Пезешкиан определи отново налагането на икономически и военни санкции като „несправедливо и незаконно“, по информация на Би Би Си. Той изрази мнение, че външни сили се опитват да предизвикат нестабилност в региона.
Симпатиите на Китай и Русия за отлагане на санкциите не получиха задоволителна подкрепа в Съвета за сигурност на ООН в петък.
Тази ситуация настъпи след неуспеха на последните разговори между Иран и европейски представители, в това число върховния дипломат на ЕС Кая Калас, по-рано през седмицата.
Санкциите включват ембарго на оръжието, забрана за обогатяване на уран и забрани на дейности, свързани с балистични ракети, способни да носят ядрени бойни глави, а също така замразяване на активи и забрани за пътуване.
Иран твърди, че не търси ядрени оръжия
Пезешкиан подчерта, че Иран търси гаранции, че Израел няма да нападне ядрените му инсталации, за да възстанови програмата си за обогатяване на уран. Той дори подчерта, че страната не се стреми към ядрени оръжия.
След нападенията на Израел и САЩ срещу ирански ядрен обекти през юни, Техеран забрани достъпа на международни инспектори до съоръженията.
„САЩ се отказаха от дипломацията, но именно E3 (Великобритания, Германия и Франция) я погребаха“, заяви иранският външен министър Арагчи пред ООН в петък. Той добави, че „преговорите с Вашингтон са безсмислени“.
Резолюцията от петък е произлязла от писмо, изпратено от Обединеното кралство, Франция и Германия до Съвета за сигурност на ООН, в което обвиняват Иран за неизпълнение на задълженията си. Опитите за намиране на дипломатическо решение преди налагането на санкции не се увенчаха с успех.
Отложеното предложение на Китай и Русия за удължаване на решението с шест месеца получи само четири гласа от 15-членния съвет.
Санкции предвиждат:
*ембарго на оръжието
*забрана за обогатяване на уран
*забранени дейности свързани с балистични ракети, способни да носят ядрени бойни глави
*замразяване на активи и забрана за пътуване на ирански лица и организации
*позволение за инспекции на стоки на Iran Air и Iran Shipping Lines
САЩ искат целия обогатен уран на Иран
В същото време, САЩ поискаха от Иран да предаде всички свои запаси от обогатен уран в замяна на тримесечно удължаване на спирането на санкциите, което Пезешкиан определи като „неприемливо“, според Франс прес.
„Те искат от нас да им предадем всичките ни запаси от обогатен уран,“ каза Пезешкиан в интервю пред държавната телевизия, докато се завръщаше от Ню Йорк след сесията на ООН.
„След време ще имат ново искане и ще искат отново да възстановят механизма за санкции,“ добави той.
Възможни преговори между Вашингтон и Техеран?
Въпреки последните преговори между европейски и ирански представители на Общото събрание в Ню Йорк, напредъкът в диалога между Вашингтон и Техеран остава ограничен, пише „Файненшъл таймс“.
Аятолах Али Хаменеи, върховният лидер на Иран, изрази мнението, че при настоящите условия преговорите с САЩ не са възможни, тъй като това би било „капитулация“ за ислямската република, сочи британският вестник.
Иранските власти обвиняват САЩ и европейските държави за липсата на напредък в дипломацията и за нарастващата криза.
Пезешкиан подчерта, че Техеран ще реагира, но няма да напусне споразумението за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), въпреки призивите на радикалните представители на режима.
„Някои искат да се откажем от ДНЯО… но върховният лидер остава непоклатим… и ние следваме тази политика,“ увери президентът пред репортери в Ню Йорк.
„Но ако механismes за санкции се активират, трябва да знаем как да реагираме.“
Иранското правителство обаче предупреди, че може да спре сътрудничеството с МААЕ и преговорите с E3.
Процесът на възстановяване на санкции е част от сделката от 2015 г., подписана с водещи световни сили, включително E3, администрацията на Обама, Русия и Китай. Тя се сблъсква с трудности след едностранното оттегляне на САЩ, ръководено от Доналд Тръмп, което доведе до нови ограничения срещу Техеран.
В отговор, Иран значително увеличи ядрената си програма и натрупа запаси от уран, обогатен до 60% чистота.
Техеран обвинява европейските християнски държави, подписали споразумението от 2015 година, в неизпълнение на условията, които предвиждат облекчаване на санкции в замяна на ограничения върху ядрените дейности.
Иран е подложен на строги американски санкции от десетилетия, които сериозно влияят на икономиката му.
Техеран непрекъснато е в преговори с администрацията на Тръмп за разрешаването на кризата, но след съвместните удари с Израел срещу иранската ядрена инфраструктура през юни, недоверието на Техеран към администрацията на Тръмп нарасна.
Тръмп твърди, че ударите „разрушили“ ядрената програма на Иран, докато дипломати множество са убедени, че интересите му не са били напълно унищожени. Все още остава неясно бъдещето на запасите от обогатен уран.
През септември Техеран постигна предварително споразумение с ядрената агенция на ООН относно нови проверки. Въпреки това, европейските дипломати изразиха съмнения относно задоволителността на предложението за достъп до ключовите ядрени обекти.
Според Пезешкиан, „стената на недоверие между нас и американците е много висока и дебела,“ подчертавайки „Файненшъл таймс“.
„С всяка стъпка напред, те [САЩ] правят две назад, добавяйки нови условия,“ коментира той. „Покажете ни искреност и добри намерения, и ние ще предприемем стъпки към вас.“
„Не е края на света“
Масуд Пезешкиан заяви, че с повторното налагане на глобални санкции за ядрената програма „не е настъпил края на света“, докато се завръщаше от Ню Йорк, където не успя да убеди западните сили да отложат решението, според „Джерузалем пост“.
В отговор на санкциите на ООН, Иран извика посланиците на Великобритания, Франция и Германия за консултации, предупреждавайки, че страните от E3 могат да очакват по-сериозни мерки.
„Не е настъпил края на света. Ако сме слаби, те ще ни смажат. Но ако сме единни, няма от какво да се страхуваме,“ добави Пезешкиан в интервю за иранската телевизия, преди да напусне Ню Йорк.
Иран обмисля как да реагира
На следващия ден Иран обсъждаше как да отговори на санкциите, налагани от ООН по отношение на ядрената си програма. Един от депутатите предложи парламентът да огледа възможността за напускане на ДНЯО.
Санкциите отново блокират ирански активи в чужбина, спрямат военните сделки с Техеран и налагат наказания за развитието на иранската програма за балистични ракети. Те са наложени чрез механизъм за „възстановяване на предишното положение“ и идват в момент, когато иранската икономика е в криза.
Иранската валута, риалът, достига рекордно ниски стойности, увеличавайки натиска върху ценовите нива на основните стоки и затруднявайки ежедневието на гражданите.
Междувременно общественото мнение е загрижено за вероятния нов конфликт между Иран и Израел, както и със САЩ.
Депутат Исмаил Коусари, в изявление пред Клуба на младите журналисти, свързан с иранската държавна телевизия, отбелязва, че парламентът планира да разгледа възможно напускане на ДНЯО.
„Парламентът ще разгледа въпроса … и ще вземе решение,“ каза той.
Председателят на парламента Мохамад Багер Калибаф отправи предупреждение към онези, които биха се съобразили с санкциите на ООН, когато парламентът откри заседанието.
„Заявяваме, че ако някоя страна се опита да предприеме действия против Иран на основание тези незаконни резолюции, тя ще се сблъска със сериозни ответни мерки от наша страна,“ каза Калибаф, без да предостави подробности, според агенция ИРНА.
Иран все още разполага със запаси от уран, обогатен до 60% чистота, достатъчни за произвеждане на ядрени оръжия, ако реши да търси ядрени арсенали, според информация на АП.
Иран нееднократно подчертава, че неговата ядрена програма е с мирен характер, въпреки твърденията на Запада и МААЕ за потенциално оръжейно развитие до 2003 г.
На следващия ден трите европейски страни (E3) съобщиха, че се опитват да избегнат активиране на механизма за възстановяване на санкциите. Но Иран „не позволява на инспекторите на МААЕ да получат достъп до ядрени обекти“, нито е предал информация за запасите си от високообогатен уран.
Техеран смята, че на трите европейски нации не трябва да се позволява да включат механизма за възстановяване на санкции, върху основата на едностранното оттегляне на САЩ от споразумението през 2018 г. под управлението на президента Тръмп.
Арабският външен министър Абас Арагчи, преди налагането на санкциите, се опита да омаловажи влиянието им, казвайки пред иранската телевизия, че санкциите ще доведат до „определени загуби,“ добавяйки, че „онова, което те представят в медиите, е много по-голямо от реалността и целта им е да уплашат иранския народ.“
Вашингтон поздрави E3
Американският държавен секретар Марко Рубио похвали трите европейски страни за „решителния акт на глобално лидерство“ при налагането на санкции срещу Иран, добавяйки, че „дипломацията все още е опция“.
„За да се постигне това, Иран трябва да приеме преки преговори,“ заяви Рубио.
Същевременно обаче остава неясно как Иран ще реагира.
„Администрацията на Тръмп смята, че е в силна позиция след ударите и може да чака Иран да се върне на преговори,“ коментира Келси Давънпорт, експерт по ядрени въпроси от Асоциацията за контрол над въоръженията. „Като се вземат предвид информацията и ресурсите, които иранците притежават, това е много рисковано предположение.“
Съществуват и рискове за Иран, добавя тя. „Нараства рискът от погрешни преценки, ако МААЕ не може да проведе проверки,“ заяви Давънпорт, според АП.
