Официален Белград обяви в края на миналата седмица план в пет точки за справяне със „ситуацията в Северно Косово“, сред които и създаването на специална прокуратура за Косово като мярка за защита на „жизненоважните национални интереси на сръбския народ“ в Косово. Какво означава това обаче и ще може ли Сърбия сама да изпълни всички точки от плана?
Петте точки в плана на сръбския президент Александър Вучич включват провеждане на местни избори в Северно Косово, връщане на сръбските съдии и прокурори в косовските съдилища, изтегляне на специалните сили на косовската полиция от северната част на страната, населена предимно със сърби, спешно създаване на Съюз на сръбските общини, освобождаване на всички „политически затворници и позволяване на платежните трансакции. Планира се и обявяване на Косово за „територия на специална социална защита“, с което ще се гарантира правото на финансова подкрепа за безработните, безплатни учебници и т.н.
Предвидени са мерки за устойчивост на паралелните сръбски институции, които бяха затворени от прищинските власти. Вучич посочи, че те „няма да бъдат преместени“, но ще получат модерни офиси, които ще бъдат на километър от Зубин поток и Рудница. Мерките включват и обявяване на всички решения на Прищина, които са в противовес с Брюкселското споразумение, за незаконни.
Може би най-амбициозната планирана мярка, обявена от Вучич, е създаването на специална прокуратура, която ще се занимава с лицата, които „преследват“ сърбите в Косово. Прокуратурата е замислена като орган за наказателно преследване на злоупотреби и нарушаване на основните права на човека, завземане на собственост, застрашаване на физическата сигурност и достойнството на сръбски граждани в Косово.
„Прокуратурата ще има специалната задача да разследва и преследва престъпниците и противозаконната дейност на служителите и представителите на институциите в Прищина“, допълни Вучич.
Какво означават тези мерки?
Сръбският политолог Огнен Гогич вижда обявяването на прокуратура за Косово като знак за необходимост от балансиране на обявените мерки, които оценява най-вече като финансови.
„Става въпрос най-вече за финансова подкрепа на сърбите в Косово. Струва ми се, че има нужда от някакъв баланс, да се покаже все пак, че тези мерки имат някакви зъби и могат да бъдат по-строги“, коментира той пред сръбската редакция на Радио Свободна Европа.
Вучич подчертава, че мерките няма да траят „завинаги“, а само докато започнат да се изпълняват и уважават договореностите, постигнати в Брюксел. Очаква се, че до 45 дни ще бъде приет закон за организацията на сръбските съдебни органи за Косово. Не бяха съобщени повече подробности обаче за това как ще се изпълняват обявените мерки, не се знае и къде ще бъде седалището на специалната прокуратура за Косово.
Боголюб Милосавлевич, преподавател по конституционно право в Сърбия, смята, че идеята е „популярна“, защото самите мерки говорят за това, че Сърбия се грижи за гражданите си в Косово, които „са изложени на престъпления срещу сигурността“.
Ще бъдат ли ефективни мерките?
Анализаторите се обединяват около мнението, че мерките няма да решат нищо и представляват по-скоро опит за привличане на вниманието към конкретните проблеми.
Според Милосавлевич планираната специална прокуратура вероятно няма да бъде особено ефективна и няма да има голямо юридическо значение, защото съдебните процеси в тази прокуратура няма да зависят само от Сърбия.
„Съденето на лица, които не присъстват лично, не е някаква мярка, която в наказателното право и в съвременната съдебна система представлява приемливо решение“, коментира Милосавлевич пред РСЕ.
Към момента в Сърбия съществуват три специални прокуратури и три съдебни комисии за определени престъпления с особена тежест – за военни престъпления, организирана престъпност и високотехнологични престъпления.
„Като се каже, че се формират специални прокуратури и съдебни комисии, се има предвид, че страната отделя особено внимание на определен вид престъпления“, подчерта Милосавлевич.
Сръбският политически анализатор Драгомир Анджелкович коментира пред сръбската редакция на „Дойче веле“, че връщането на сърбите в косовските институции противоречи на досегашните политически решения на Белград.
„Вучич призова сърбите да напуснат косовските институции и да изгубят местната власт, която имаха“, отбелязва Анджелкович.
През ноември 2022 г. стотици хора от сръбската общност в Северно Косово подадоха оставки от косовските институции, включително общините, полицията, съдилищата и прокуратурата. Тези действия последваха недоволството им от решението на косовското правителство да замени регистрационните табели на автомобилите, издадени от Сърбия, с табели на Република Косово (RKS).
Ехат Мифтарай, директор на неправителствения Косовски институт за правосъдие, също смята, че обявеното създаване на специална прокуратура за Косово е в противоречие с искането сръбските прокурори и съдии да бъдат върнати на работните си места в косовските институции.
„Такъв подход е в абсолютно нарушение на Брюкселското споразумение за интеграцията на сръбската общност в съдебната система на Косово“, отбелязва Мифтарай пред РСЕ и допълва, че международната общност не би трябвало да го позволи.
Анджелкович е съгласен, че изпълнението на мерките всъщност зависи повече от международната общност и евентуалният натиск над Косово за изпълнение на някои сръбски изисквания, отколкото от сръбското правителство.
Сърбия и косовските сърби не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово, а диалогът за нормализация на отношенията под егидата на Европейския съюз изглежда е в застой към момента. Предстои обаче да разберем дали опитът на Белград да „навакса“ изгубеното време с едностранни мерки е най-доброто решение и какъв ще бъде резултатът.
