В средата на миналата седмица пресцентърът на Софийския университет „Св. Климент Охридски съобщи, че в България ще се обособи една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект на Европейския съюз (ЕС). Страната ни спечели проект с финансиране от 90 милиона евро в конкуренция с някои от най-развитите страни благодарение на съвместната работа и постигнатите резултати между Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „София тех парк“, се казваше в съобщението на пресцентъра на висшето училище. В съобщение на пресслужбата на българското правителство новината, че България е спечелила проект за изграждане на фабрика за изкуствен интелект, беше определена като огромен успех.
Темата за изкуствения интелект и постигането на напредък в тази област е водеща в много страни и региони по света от няколко години. Въпросът беше заложен в дневния ред на италианското ротационно председателство на групата Г-7 миналата година, припомня АНСА. А веднага след като положи клетва като президент на САЩ, Доналд Тръмп представи амбициозен американски план в областта на изкуствения интелект, припомнят световните агенции. Става дума за съвместно предприятие, наречено „Старгейт“, което ще бъде учредено между компанията специалист в облачните пространства „Оракъл“, японския инвестиционен гигант „Софт банк“ и американския стартъп за генеративен изкуствен интелект „Оупън Ей Ай“. Предвижда се капиталът на компанията да е от 500 милиарда евро, които да бъдат инвестирани в областта на изкуствения интелект, допълва Франс прес.
Проектът обаче веднага породи критики от страна на милиардера Илон Мъск, който е приближен на Тръмп и вложи в предизборната му кампания над 200 милиона долара. Мъск е и собственик на компаниите „Тесла“, „Екс“ и „Спейс Екс“, както и на компания за разработване на изкуствен интелект, наречена „Екс Ей Ай“. Според Мъск фирмите, участващи в „Старгейт“, нямат достатъчно пари, за да инвестират мащабно в изкуствения интелект. На тези обвинения реагира веднага шефът на „Оупън Ей Ай“ Сам Олтман, който каза, че твърденията на Мъск са неверни. Малко след това Мъск предложи да придобие организацията с нестопанска цел, която контролира „Оупън Ей Ай“. Мъск предложи цена от 97,4 милиарда долара. Но Олтман каза, че никой не е обявявал нищо за продан, припомня Франс прес. Тези полемики илюстрират засилващият се интерес на големите корпорации, но и на националната администрация на САЩ към изкуствения интелект.
Паралелно с това на 11 февруари ЕС обяви план за мобилизиране на 200 милиарда евро инвестиции в изкуствения интелект в Европа, така че континентът да се превърне в достоен съперник в тази област на САЩ и на Китай, предадоха световните агенции. На срещата на върха за изкуствения интелект в Париж на 10 и на 11 февруари председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви инициатива в тази насока, която обединява над 60 компании, сред които „Еърбъс“, „Мерцедес“, „Сименс“, „Л’Ореал“, „Спотифай“ и др. „Искаме Европа да стане един от основните континенти в областта на изкуствения интелект“, заяви Фон дер Лайен, цитирана от Франс прес.
Тогава вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, също участник в срещата на върха за изкуствения интелект в Париж, изрази желанието на страната му да се асоциира с Европа в областта на изкуствения интелект, но разкритикува европейските регулации, които според него са прекомерни. Той също така предупреди, че ЕС не трябва да встъпва в партньорства в тази област с авторитарни режими. Джей Ди Ванс акцентира, че САЩ са лидери в областта на изкуствения интелект и администрацията на Доналд Тръмп има намерение да направи така, че страната да не бъде изместена от лидерската позиция, допълва френската медия.
Индикация за амбициите на САЩ в тази насока е това, че американският технологичен гигант „Мета“ на Марк Зукърбърг, който в последно време, подобно на Мъск, се сближи с Тръмп, обяви на 18 февруари нов проект за разполагане на подводен кабел с дължина от 50 000 километра за захранване на изкуствен интелект по целия свят, предаде Франс прес. „Бъдещият кабел ще предостави изобилие от свързаност и висока скорост, необходима за стимулиране на иновациите в областта на изкуствения интелект“, се казваше в изявление на „Мета“. Целта е да бъдат свързани САЩ, с Индия, Бразилия, Южна Африка и други региони.
На срещата на върха за изкуствения интелект в Париж около 60 страни от целия свят, сред които Франция, Китай и Индия, се обявиха за отворен, приобщаващ и етичен изкуствен интелект и публикуваха декларация в тази насока. Към документа не се присъединиха обаче САЩ и Великобритания. Но той беше подкрепен от наднационални структури, като ЕС и Комисията на Африканския съюз.
А в първия ден на срещата на върха за изкуствения интелект френският президент Еманюел Макрон се похвали, че страната му е привлякла инвеститори, които ще вложат 109 милиарда евро в развитието на изкуствения интелект и съпътстващата го инфраструктура на френска територия. Макрон заяви, че Франция ще приложи в тази област „Подхода „Нотр дам“ – тоест, както за възстановяването на парижката катедрала „Нотр дам“, опустошена от пожар през 2019 г., бяха привлечени за рекордно кратко време обществени и частни инвеститори и тя беше възстановена за обещаните от президента пет години, така и сега по същия начин за рекордно време ще бъдат привлечени много средства и те ще бъдат вложени в превръщането на Франция в гигант на изкуствения интелект, отбелязват френски медии, сред които Франс прес и „Франс 24“.
Франция, подобно на САЩ, които си имат технологични лидери като Мъск, Олтман или Зукърбърг, си има свой открояващ се технологичен лидер, когото Франс прес дори дефинира в наскорошна публикация като „френската комета на изкуствения интелект“. Това е 32-годишният Артюр Менш.
Артюр Менш е роден на 17 юли 1992 г. в Севр, в района на Париж, припомня специализираното технологично издание „Уайърд“. Сам се научава да борави с компютри и на 11 години вече разбира от програмиране. Менш завършва Висшето политехническо училище, а впоследствие учи и в Телекомуникационното училище във френската столица. След това преминава и през висшето училище за административни кадри – Висшето нормално училище в Париж, в което са учили много бъдещи политици, административни ръководители или шефове на компании във Франция. Има докторат от технологичния университет Париж-Сакле и от Френския институт за изследвания в областта на компютърните науки.
Менш започва професионалната си кариера като изследовател в Националния център за научни изследвания. Но после постъпва на работа в „Дийп майнд“, компанията за разработване на изкуствен интелект към технологичния гигант на „Гугъл“, припомня Франс прес. Когато в края на 2022 г. изкуственият интелект „Чат джи пи ти“ на компанията „Оупън Ей Ай“ започва да се налага по света, Менш решава, че е настъпил моментът да се впусне в самостоятелна кариера в тази област и така основава своя стартъп „Мистрал“ с двамата си състуденти Гийом Лампл и Тимоте Лакроа. Лакроа също е бил изследовател в „Мета“, докато Лампл е създател на езиковия модел „Ел Ел ей Ем Ей“ на „Мета“, посочва Франс прес.
Компанията „Мистрал“, която впоследствие всички асоциират основно с Менш, е кръстена неслучайно на вятъра мистрал. По този начин стартъпът иска да покаже, че като бурен вихър ще нахлуе в сектора на изкуствения интелекти и ще предизвика промени там, налагайки се същевременно като водещ фактор, посочват „Политико“ и „Тайм“.
В началото „Мистрал“ има за офис малко помещение с площ 40 квадратни метра в Париж, наречено от собствениците на компанията „хладилник“ заради липсата на парно в него. Сега компанията вече се е разположила на цял етаж в сграда в центъра на Париж и има над 100 служители, допълва Франс прес. „Мистрал“ организира три кампании за набиране на средства и последната й донесе 600 милиона евро миналия юни. А общо трите кампании й донесоха над 1 милиард евро. А сега компанията е оценявана на около 6 милиарда евро. „Мистрал“ има днес филиали и в Лондон, Сингапур и Пало Алто в САЩ, допълва Франс прес.
Успехът и силата на фирмата на Менш е в това, че предлаганите от нея дигитални продукти се оказват много ефикасни от гледна точна на компютърните изчисления и от енергийна гледна точка и веднага спечелват доверието на такива френски гиганти като „Рено“ и „Бе Ен Пе Париба“.
За разлика от конкурентните си отвъд Атлантическия океан компанията на Менш залага на отворения код, което означава, че кодът на нейните програми е свободен и достъпен за всички, които могат да внасят каквито си искат промени него, посочват Франс прес и „Уайърд“. Колосите от Силициевата долина смятат за опасно програмите за изкуствен интелект да са с отворен код, защото злонамерени лица биха могли да ги използват за злонамерени цели, като например за разпространение на дезинформация или дори за създаването на летални оръжия. Но Менш не споделя тези страхове и смята, че затворените кодове позволяват на американските технологични гиганти да циментират доминиращата си позиция и да пречат на навлизането на нови компании в сектора, отбелязва „Уайърд“.
Това виждане на Менш превърна „Мистрал“ в лидер в Европа и в очертаващ се конкурент на „Мета“, „Гугъл“ и „Оупън Ей Ай“, коментира Франс прес. Компанията на Менш се присъедини към европейската инициатива в областта на изкуствения интелект, обявена през февруари от Фон дер Лайен. През същия месец Менш обяви, че фирмата му ще създаде свой собствен център за данни, предназначен за изкуствения интелект във Франция, който ще бъде в департамента Есон и в който ще бъдат вложени няколко милиарда евро, припомнят „Паризиен“ и „Те Еф 1“.
В редица интервюта Артюр Менш казва, че днес всички региони по света си дават сметка, че трябва да са автономни в областта на изкуствения интелект, а не зависими например от САЩ. Подобна е визията и на Европа, в частност на френския президент Макрон. Самият Менш също е на това мнение. Но въпреки това си убеждение неговият стартъп сключи много договори за партньорство с „Гугъл“, „Майкрософт“, „Амазон“ и „Ай Би Ем“, чрез които продукцията на „Мистрал“ ще стане по-достъпна.
„Мистрал“ създаде и мобилно приложение за изкуствен интелект, наречено „Чат“. То позволява на хората да му задава въпроси чрез смартфона си.
„Мистрал“ договори и партньорства с френската агенция по заетостта „Франс травай“ и с френския гигант по предоставяне на услуги във водоснабдяването, енергетиката и околната среда „Веолия“. Компанията има и договор за партньорство с агенция Франс прес, благодарение на който приложението за изкуствен интелект „Чат“ използва дописките на информационната агенция, за да отговаря на въпросите на потребителите му.
„Мистрал“ се ползва и от подкрепата на редица френски политици, в това число и на президента Макрон, който през февруари рекламира приложението „Чат“ и прикани французите да го използват.
Но подобно на колегите си отвъд Атлантика и Артюр Менш критикува европейските регламенти в областта на изкуствения интелект, наричайки ги тромави и отживели, припомня Франс прес. Френският технологичен експерт приканва регулаторите да преосмислят и опростят всичко, да унифицират регламентите, за да премахнат спирачките пред европейските компании. Менш припомня, че в САЩ американските конкуренти не се сблъскват с подобни препятствия.
Любопитно е, че Менш се различава от редица технологични магнати в САЩ по въпроса дали изкуственият интелект може да стане толкова мощен, че да избегне от контрола на човека и да се разбунтува един ден срещу хората, посочват „Бизнес инсайдър“, „Уайърд“ и „Ню Йорк таймс“. Според Менш тези опасения или фантазии са една доста религиозна визия, в която изкуственият интелект едва ли не е оприличаван на бог. Самият Менш казва, че не вярва в бог и че е заклет атеист и следователно не вярва и в един изкуствен интелект, оприличаван на един всесилен и всевластен господ.
През септември миналата година „Менш“ беше обявен от сп. „Тайм“ за една от 100-те най-влиятелни личности в областта на изкуствения интелект. „Артюр Менш твърди, че може да създава авангардни модели, като харчи по-малко пари и е по-открит от колегите си от Силициевата долина. Компанията му, кръстена на средиземноморския вятър, известен със своята скорост и постоянство, бързо се превърна във водещ европейски претендент в областта на изкуствения интелект. От стартирането си през 2023 г. „Мистрал“, оценявана днес на 6 милиарда долара, е сключила сделка за 16 милиона долара, която й дава миноритарен дял в „Майкрософт“ и си партнира с френската банка „Бе Ен Пе Париба“. Сделката с „Майкрософт“ – която включва предоставянето на моделите на „Мистрал“ на клиентите на „Майкрософт“ в замяна на достъп до изчислителните ресурси на технологичния гигант – предизвика обаче проверка от страна на законодателите на ЕС, целяща да покаже дали тя нарушава или не европейските правила за конкуренция. Но Менш подчертава, че „Майкрософт“ е само един от четирите доставчици на облачни услуги, които компанията използва“, коментира „Тайм“.
„Менш се е изказвал относно усилия на ЕС за регулиране на изкуствения интелект, като е заявявал позицията, че тези усилия трябва да се съсредоточат по-малко върху моделите на изкуствения интелект с общо предназначение, като тези на „Мистрал“, и повече върху регулирането на начина, по който тези модели се използват от други компании или страни“, допълва „Тайм“. През май миналата година Менш заяви пред изданието, че фокусът на компанията му върху програмите с отворен код му е позволил да привлече около 10 процента от френските експерти в областта на разработването на езикови модели, включително най-добрите таланти в областта на новите технологии.
В края на миналата година Артюр Менш попадна и в списъка на „Политико“ за личностите, които ще окажат най-голямо влияние през 2025 г. в Европа. В този списък Менш беше поставен в категорията на „Мечтателите“.
„В момент, когато мнозина смятат, че Европа вече е загубила глобалната надпревара в областта на изкуствения интелект, 32-годишният Артюр Менш има мисия да им докаже, че грешат. Роденият в Париж изследовател на изкуствения интелект напуска лабораторията „Дийп майнд“ на „Гугъл“ през 2023 г., за да основе „Мистрал“ – френския отговор на инструментите за генеративен изкуствен интелект като „Чат Джи Пи Ти“. Още от самото начало компанията има силни връзки с френската политическа върхушка. След стартирането си компанията привлича глобален интерес благодарение на своя модел за генериране на текст, подобен на чатбот, какъвто използват и големите технологични компании в САЩ“, коментира „Политико“.
„Привърженик на софтуера с отворен код, Менш оказа очевидно влияние в Брюксел по време на преговорите за закона на ЕС за изкуствения интелект. По време на тези преговори Франция беше един от водещите гласове, призоваващи за „благоприятни за иновациите“ разпоредби. Председателката на ЕК Фон дер Лайен чу тези гласове и превърна въпроса за иновациите в областта на изкуствения интелект в един от ключовите си приоритети на втората си Еврокомисия“, отбелязва „Политико“.
„Въпросът, който стои пред Менш сега, е до каква степен той ще бъде истински европейски лидер в областта на изкуствения интелект. В Европа трябва да има един френски предприемач, който да е истински френски претендент в силно конкурентната област на генеративния изкуствен интелект. За това си мечтаят такива личности, като френският президент. Но критиците на Менш бързат да изтъкнат, че предприемачът Менш е нещо като блуден син, на когото те не вярват напълно. Всъщност технологичният спец Менш, когото някои искат да превърнат в патриотичен бизнес герой, може и да е възпитаник на престижни френски учебни заведения, но е придобил професионалните си умения, работейки за „Гугъл“ – компания, която определено не е френска и често е била в конфликт с ЕС. А през февруари миналата година Менш разгневи френските законодатели, като обяви сделка с „Майкрософт“, според която езикови модели на неговата компания, като например „Мистрал Ларж“, ще бъдат предоставени на платформата „Азюр“ на американския технологичен гигант. Менш твърди, че без партньорството компанията му „Мистрал“ ще има затруднения в достъпа до изчислителните ресурси, необходими й за захранване на нейната „произведена в Европа“ технология. През следващата година Менш ще трябва да докаже, че компанията му все още има потенциал да превърне Европа в производител от тежка категория в областта на изкуствения интелект, или рискува да бъде отхвърлена като френско колелце в една много по-голяма машина, произведена в САЩ“, коментира „Политико“.
Артюр Менш е наричан от някои френски медии като френския отговор на Илон Мъск. Но в действително между двамата има за момента значителна разлика. Менш се е фокусирал само върху изкуствения интелект и върху компанията си. Мъск разсейва вниманието си върху разнородни бизнеси – изкуствен интелект, електромобили, овладяване на космоса, в това число и достигане до Марс. А отскоро Мъск е и част от администрацията на Тръмп и на новата си позиция трябва да постигне ефикасност в работата на федералните учреждения чрез съкращения на хора и средства, което вече породи брожение. Менш за разлика от Мъск също така не се занимава с коментиране на вътрешнополитическата ситуация нито във Франция, нито в други европейски страни или пък в други части на света, като по този начин вниманието му си остава фокусирано върху онова, от което той разбира най-добре – работата му в областта на изкуствения интелект, отбелязват френски медии.
