Вече потвърдената визита на лидера на Северна Корея Ким Чен-Ун в Пекин повдигна много въпроси във Вашингтон, а и в Сеул, и по-скоро – какво иска да получи комунистическият лидер от китайците.
Много анализатори смятат, че отивайки в Китай (със същия, с който Ким Чен-Ир ходеше в Пекин малко преди смъртта си) Ким Чен-Ун е искал да получи подкрепата Си Дзинпин за предстоящата среща на високо равнище с Южна Корея и САЩ.
Анализаторите смятат, че Ким Чен-Ун е търсил помощ от Китай заради икономическите санкции, които силно засегнаха комунистическата държава.
КНДР страда от отказа на Пекин да внася севернокорейски въглища – мярка, която е в съответствие със санкциите на ООН. Освен това, Китай отказва да снабдява съседката си с гориво, което е от изключителна важност за индустрията.
Колкото и да мрази ролята на „просяк”, Ким Чен-Ун се нуждае от китайската подкрепа, за да се справи с нарастващия натиск от страна на Съединените щати, особено на фона на рокадите в администрацията на Вашингтон – твърдолинейният Джон Болтън е на път да поеме ролята на съветник по въпросите на националната сигурност на Тръмп. Именно Болтън посъветва президента на САЩ да не отстъпва пред Северна Корея, докато азиатската държава не се откаже напълно от ядрената си програма.
Очевидно Ким се надява да имитира желание за замразяване на ядрената програма, докато Съединените щати и Южна Корея се съгласят да прекратят „военните игри”.
Явно той е приел реалността, че американските и южнокорейските сили ще предприемат нови военни учения. Ким Чен-Ун обаче се надява, че Китай ще помогне за премахване на санкциите, наложени от ООН.
Неотложността на мисията на Ким е очевидна от решението му най-накрая да пътува извън Северна Корея – само по себе си това е историческо събитие, тъй като Ким Чен-Ун не е напускал пределите на страната си от смъртта на баща си през 2011г.
Досега се знае само за една негова визита в Китай, когато съпровождаше баща си Ким Чен-Ир. Настоящият лидер на комунистическата държава обаче избягва да напуска пределите на своята родина, особено в контекста на напрегнати отношения с Китай и Русия, които критикуват ядрената му програма.
Ким обаче може да разчита на подкрепата на Китай, с оглед на митата, които американския президент Доналд Тръмп наложи на китайските стоки, включително и на стоманата. Тръмп обвини китайците в кражба на американска технология, както и дъмпинг на американските продукти, заради ниските цени на вносните от Китай продукти.
Пекин определи действията на американския президент като „търговска война”, макар че износът към САЩ сега е около 400 млрд. долара годишно.
Външният министър на Китай нарече митата „погрешно предписание”, което в крайна сметка ще бъде твърде вредно за отношенията между САЩ и Китай. Тръмп от своя страна коментира, че би било добра идея, ако китайският внос в САЩ се редуцира до 1 млрд. на година.
В същото време, задълбочавайки конфликта в Североизточна Азия, Тръмп засега урежда търговския си спор с Южна Корея, която пък удвои вноса на американски коли – от 25 000 до 50 000 на година. От своя страна Южна Корея се съгласи да намали износа си на стомана към САЩ.
Администрацията на Тръмп стигна до тези условия, като същевременно си игра със страховете на южнокорейския президент от избухването на военен конфликт на полуострова.
САЩ подчертават необходимостта от поддържане на военен съюз с Юга, но същевременно подкрепят срещата на върха между Мун и Ким.
Военните лидери на САЩ и Южна Корея обаче са съгласни, че докато Югът не „си стъпи на краката”, двустранните отношения между двете държави са необходими.
Много анализатори смятат, че инициатор на тайната среща между Ким Чен-Ун и Си Дзинпин е бил самият китайски президент. Според експертите, в навечерието на срещата между Тръмп и Ким, Китай не случайно търси задълбочаване на сътрудничеството си с КНДР.
