Новото нормално в Европа е авторитарна популистка партия да е в челната тройка по електорална подкрепа в почти всяка страна.
Това показват обобщените резултати от Индекса на авторитарния популизъм за 2024 г., които бяха публикувани от Института за пазарна икономика.
Според изследването 26,9% от европейците подкрепят авторитарни политически партии, както в лявата, така и в дясната част на политическия спектър.
Индексът описва начина, по който популистките правителства в Европа подкопават демокрацията и правата на човека и прилагат вредни икономически политики.
Основните заключения на доклада са:
- Средната подкрепа за леви и десни партии, които се застъпват за авторитарни популистки идеологии, възлиза на 26,9%, което е исторически връх, но без ръст от 2019 г. насам.
- Страховете от имиграцията доведоха до нарастване на подкрепата за десния авторитаризъм и популизъм, докато радикалната левица преживява постоянен спад.
- Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша имат най-висока подкрепа за популистки партии и са с висок риск от възприемане на популистки политики.
- Малта, Обединеното кралство, Португалия, Люксембург и Хърватия се нареждат на последните места по подкрепа за популистки партии.
- Отношението към ЕС се различава сред популистките партии. Макар че тези партии са по- принцип по-евроскептично настроени, днес по-малко от тях се застъпват за пълно оттегляне от ЕС, отколкото през предходните години.
- Данните сочат, че подкрепата за популистите се консолидира, но няма признаци за по-нататъшно разширяване.
Унгария, управлявана от националноконсервативната партия Фидес на министър-председателя Виктор Орбан, е начело на класацията.
Страната се превърна в олицетворение на нелибералната демокрация чрез усилията на Орбан да централизира властта, да отслаби конституционния контрол и разделение на властите и да ограничи свободата на медиите.
Популистките икономически политики на Унгария доведоха до нежелани последствия:
контролът върху цените не успя да се справи с инфлацията след Ковид и същевременно предизвика изкуствен недостиг на стоки от първа необходимост.
Лявото популистко правителство, което управляваше Гърция през целия период между 2015 г. и 2019 г. с изключение на един месец „показа липса на уважение към демокрацията и свободата на изразяване“, когато се опита да наложи държавна регулация на медиите, се посочва в доклада.
Подобни опити за централизиране на властта и ограничаване на свободата на изразяване бяха характерни и за наскоро загубилото изборите дяснопопулистко правителство на Полша.
Индексът на авторитарния популизъм предупреждава, че популистките правителства
рядко изпълняват обещанията си и често влошават проблемите, за решаването на които са избрани.
Изчисленият според методологията на индекса общ дял на гласовете за авторитарни и популистки партии в България бележи значителен ръст през последното десетилетие, като в средата на миналото десетилетие достига почти 1/5 от всички гласове на парламентарни избори.
През последните години възходът на Възраждане носи поредно увеличение, като според последното издание делът на популизма в страната достига 17% през 2023 г.
„Новото нормално в Европа е авторитарна популистка партия да е в челната тройка по електорална подкрепа в почти всяка страна. Популярността на тези партии често води и до захващане на политическа власт, като повечето европейски демокрации са имали популистки партии в управлението в един или друг момент“, коментира Андреас Йохансон Хайно, автор на доклада посочва.
Според него популистките партии по своята същност са антисистемни движения и са обединени от съпротивата си срещу политическите елити в съответните държави, но същевременно представляват много разнообразна група от партии, включително в отношението си към демокрацията.
„Ето защо, макар данните да показват общоевропейски тенденции, всяка партия трябва да бъде оценявана според собствените си особености“, допълва той.
По думите му днес популизмът е по-ляв, отколкото преди двадесет години, особено що се отнася до икономическата политика.
„Това е очевидно както по по-протекционистките им позиции за търговската политика, така и по отношение на твърдата защита на голяма и щедра социална държава“, посочва още авторът.
„Сред популистките партии се наблюдават и тенденции към промяна на отношението към ЕС. Макар че тези партии остават чувствително по-евроскептични от други, все по-малко от тях се застъпват за оттегляне от съюза, а няколко партии възприемат по-умерени позиции”, посочва още той.
