Нова книга с непознати факти и документи за Панагюрското златно съкровище беше представена в София, предаде репортер на БГНЕС.
Любопитното е, че книгата съдържа автентични документи за съдбата на съдовете из българските институции от откриването им досега. Те са получени от Павел Цветанков – един от внуците на откривателите на съкровището братя Дейкови в многократните му опити да разбере истината за златните съдове от Панагюрище.
“Новите факти са обобщени в книжката, която е под 100 страници. В нея документално се разказва за панагюрските неволи, радостите, страстите и последващите действия на държавата. Документите най-вече доказват, че съкровището е обект на престъпление още от дните на неговото откриване“, разказа за БГНЕС Цветанков, който е работил по книгата повече от 12 години.
Това, което продължава да се крие е за превъплъщенията и размерите на златното съкровище, посочва авторът и разкрива, че се обмисля в бъдеще отделна публикация, която да разглежда само този въпрос. „За момента съм загатнал основните проблеми при измерването в годините като разликата в теглото е над килограм и половина. Има и разлика в сантиметрите на отделните предмети“, твърди Цветанков.
„С тази книга искам да кажа нека да намерим истината, да не се срамуваме от направеното, а да го поправим“, апелира авторът.
Рецензент на книгата е професорът по културно наследство и национална сигурност Евгений Сачев. В коментар за БГНЕС той открои, че книгата за първи път проследява документално откриването, опазването, съхранението и защитата на националното ни богатство. „Когато говорим за Панагюрското съкровище, разбираме, че той е елемент от нашата национална идентичност. С книгата Павел Цветанков продължава делото на тримата братя Дейкови, които показаха какво значи патриотизъм, обществена отговорност и морал“.
На 8 декември 2019 г. се навършват 70 години от откриването на съдовете в местността Мерул край Панагюрище. На находката се натъкват трима братята – Павел, Михаил и Петко Дейкови. Деветте златни съда са с общо тегло 6,164 кг.
Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел(и) на племето одриси от края IV и началото на III в. пр.н.е., използван за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Състои се от 9 златни предмета – една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските царе.
Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през Античността има ритуална функция – да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
По повод откритието френският археолог Анри-Пол Ейду пише, че „цял един свят излиза от земята като някакво шествие около шестте килограма злато от Панагюрище”.
