Името на френския президент Никола Саркози (2007 – 2012) влезе в световния обмен с аферата „Либия“ – дело, по което той беше обвинен в корупционни практики е се проточи вече няколко години. Както стана ясно в четвъртък, Саркози е признат за виновен за незаконно финансиране от режима на покойния вече лидер на Либия Муамар Кадафи.
Никола Саркози бе президент на Франция в периода 16 май 2007 г. – 15 май 2012 г. Избран на изборите през май 2007 г. като десен политик с амбиция за икономически реформи и стабилизиране на позициите на Франция в международната арена, Саркози се прочу и с визитата си в Либия през декември 2007 г.
Той бе първият западен лидер, който прие тогавашния либийски диктатор Муамар Кадафи с официална държавна визита след дълги години на дипломатическа изолация на режима
заради терористични актове и нарушения на човешките права.
В основата на обвиненията срещу Саркози стои твърдението, че либийският режим на Кадафи е предоставил незаконно финансиране на президентската кампания на Саркози през 2007 г. чрез посредници, които доставяли големи парични суми и куфари с пари до министерски сгради в Париж.
Това послужи като база на обвиненията в криминален заговор и корупция, като в замяна на парите се очаквали дипломатически, правни и бизнес услуги, включително подобряване на международния имидж на Либия.
Процесът, познат като „Либийска афера“, започна официално в съд в Париж в началото на 2025 г. и продължи около три месеца.
Сред ключовите личности, обвинени заедно със Саркози, са бившият му началник на кабинета Клод Геан и бившият вътрешен министър Брис Ортефьо. Един от важните свидетели бе бившият френски посланик в Либия Жан-Люк Сибиуд, който разказа за срещата между Саркози и Кадафи в голяма палатка в Либия, което прокурорите считат за началото на споразумението между двамата.
Обвинителният акт е с внушителна дължина – 557 страници –
и документира серия от срещи, пътувания до Либия, подозрителни финансови операции и предполагаеми куфари с пари. Съдебният процес протече с изслушване на множество свидетели и защитата на Саркози, която категорично отрича всички обвинения и твърди, че няма конкретни доказателства за незаконни плащания.
Самият Саркози описа тези твърдения като „заговор“ срещу него, като дори заяви, че Кадафи се е опитал да му отмъсти заради неговата роля в международната коалиция, която доведе до свалянето на либийския лидер през 2011 г.
На 24 септември 2025 г. съдът в Париж призна Никола Саркози за виновен по обвиненията в криминален заговор по аферата с незаконното финансиране от Либия.
Той бе оправдан по отделно обвинение за корупция, но съдията Натали Гаварино констатира, че Саркози е позволил на своите близки сътрудници да действат, за да се осигури финансово подпомагане за кампанията му през 2007 г. Прокуратурата поиска 7-годишна присъда лишаване от свобода.
Това решение бележи първия случай, в който бивш президент на Франция получава ефективна присъда за престъпление, свързано с корупция и търговия с влияние.
Досега подобен случай не е имало в историята на френската политика.
Въпреки тежките обвинения и признанието на вината, Саркози продължава да отрича всички неправомерни действия, твърдейки, че документите, публикувани като доказателства, са фалшификати, и описва процеса като политическо преследване.
С какво влезе в историята президентският мандат на Саркози
Съвсем естествено през този период имаше вътрешнополитически постижения и провали.
Саркози наложи редица икономически реформи с либерален „лесе-фер“ подход, насърчаващ приватизацията и намаляване на данъците. Опита се да реформира социалната система, но пенсионната му реформа предизвика широка обществена съпротива и стачки.
В мандата на Саркози бяха подсилени мерките за бора с престъпността, каквато той поведе още като вътрешен министър, преди да поеме президентския пост.
Той стана популярен със своя енергичен стил, но и сък слухове около начина му на живот и скандали с хора от близкото му обкръжение.
Вътрешната му популярност постепенно намаля, особено след световната финансова криза през 2008 г. и поради засиленото социално напрежение.
На външнополитическия фронт Саркози върна Франция във военните структури на НАТО, след като тя излезе от Алианса през 1966 г. в мандата на президента Шарл дьо Гол. Аргументите тогава са, че военното командване, доминирано от САЩ, може да постави страната в подчинена позиция и рискува да бъде въвлечена във военни конфликти.
В мандата и Саркози прилагаше проатлантическа и проактивна външна политика и беше особено близък с администрацията на Джордж Буш-младши, а и по-късно Обама.
Той изигра важна роля в международните срещи като Г-8 и Г-20, а също в посреднически мисии за решаване на регионални конфликти като в Грузия.
Министър-председателна Франция по време на мандата на Саркози бе Франсоа Фийон (2007–2012). Той подкрепяше икономическите политики на президента и ръководеше правителството през критичния период на световната финансова криза.
Никола Саркози стои като силна и динамична фигура във френската политика, която остави сериозен отпечатък с реформите и външнополитическите промени. Въпреки това, неговият мандат беше белязан и от противоречия, социални вълнения, както и съдебните процеси след края му, най-известният от които е делото за корупция и незаконно финансиране от Либия.
Това обяснява образа му като една от най-колоритните и противоречиви политически личности във Франция през XXI век.
