Основният въпрос пред България, който е видим вече и от чужбина, е дали тя изобщо е управляема. А ПП-ДБ и ГЕРБ, които единствени могат да го решат, все по-ясно показват, че не са в състояние. Последиците ще са болезнени.
ГЕРБ и ПП-ДБ ясно си дават сметка, че и след изборите на 27 октомври единствено възможното управление е такова, в основата на което са двете формации. И отново демонстрират, че не могат да се приближат една към друга като равноправни партньори. Бойко Борисов, чиято партия не понесе електорални щети от разтурянето на предишното управление на „сглобката“, но за пореден път не успя да състави собствено, пак предложи джентълменско споразумение за съвместен кабинет след изборите.
ПП-ДБ, която загуби половината си избиратели главно заради „сглобката“ или нейния провал, отвърна с джентълменско писмо (изпратено само от името на ПП) като предусловие за разговори. С него на ГЕРБ се предлага парламентът още преди да излезе в предизборна ваканция да приеме три закона, от които зависи дали ще получим 10 млрд. лева от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост. Още повече, че те са внесени в предишните парламенти, а придвижването им сега зависи главно от ГЕРБ, тъй като шефове на ключови парламентарни комисии и председателят на Народното събрание са от тази партия.
Три закона като предусловие за сътрудничество
Единият закон е за защита на хората, подаващи сигнали за корупция, а ГЕРБ настояваше тези сигнали да не касаят времето на нейните управления. Другият закон е за фалита на физическите лица, който бе приет на първо четене, но срещна съпротива от заинтересовани събирачи на дългове. Третото решение са правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, които бяха съгласувани и с Еврокомисията. Независимо дали и какви точно пари ще отпушим с тези три акта, те са необходими на страната ни, защото създават условия за по-справедлив ред и повече развитие.
Ако обаче ПП искаха действително да подходят конструктивно, трябваше да поканят на разговор ГЕРБ за решаване на тези три въпроса, а не да я адресират през медиите като ултиматум. ГЕРБ отговори също писмено до медиите, понеже били против прибързаното законодателство (което се влачи в няколко парламента) и този тип политическо поведение. С настояването, че ПП е имала възможност да осигури тези 10 млрд., от ГЕРБ дори изкараха, че кабинетът „Петков“ е имал пълно мнозинство в парламента година и половина, а всъщност той управлява само 6 месеца. И високомерно им пратиха управленската си програма като основа за управление след изборите.
Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов пък направи по-меки заявки към ГЕРБ, като заяви, че е наложително ПП-ДБ и ГЕРБ да намерят път едни към други, че трите закона може да се приемат и от новия парламент, ако не стигне времето в този, и че идеята на ПП за равно отдалечен непартиен премиер изначално е на ДСБ – за съставяне на техническо, надпартийно правителство.
От „Да, България“ пък неотклонно настояват, че ГЕРБ трябва да освети и да се откъсне от зависимостите си от Делян Пеевски, за да може изобщо да има антикорупционно мнозинство и съвместно управление под някаква форма.
Хазартна надежда изборните резултати да решат кризата
При такава ситуация дори очакването изборните резултати сами да доведат до разрешаване на политическата криза е напълно хазартна надежда. Защото който и да стане първи, доказано вече от ГЕРБ, няма да може да управлява сам, а избирателната активност най-вероятно ще е още по-ниска, защото се предлага още от същото, но в по-лош вариант на взаимен блокаж.
Основният въпрос пред страната, който е болезнено видим вече еднакво добре и от чужбина, и от българските избиратели е, дали тя изобщо е управляема. А основните политически сили, които единствени могат да го решат, са във все по-ясна невъзможност да го направят. Остава единствено отново да намерят външна причина за „сглобяване“, каквато предишния път бе войната срещу Украйна и безкрайните служебни управления на президента Радев.
Такова събитие би могло да бъде отстраняването на фактора „Пеевски“, но това изглежда невъзможно и недостатъчно само политически – дори формацията му да не влезе в парламента, плътната мрежа от зависимости остава, а едва ли ще се намери прокурор, който да започне да я разплита.
Друг фактор, недай си боже, е войната директно да засегне и България – тогава вече не би имало пречки дори за всепартийно правителство, но това е твърде висока цена за изход от политическата криза.
Служебно правителство на парламента с неясна политическа отговорност
Факторът заплаха от нови избори след октомврийските вероятно ще доведе до някакво служебно правителство на парламента с неясна политическа отговорност, хлабаво мнозинство и къс времеви хоризонт, което само да отложи кризата. И да създаде финални условия за радикална промяна на политическата система и появата на алтернатива.
Взаимният блокаж между ГЕРБ и ПП-ДБ е игра с нулев резултат и за двете формации, чийто сигурен изход е заложен още от сега. Предизборната кампания, която ще водят, независимо с какви послания за бъдещето на България, ще бъде гротеска, защото няма да може да отговори убедително на единствения важен въпрос – ще има ли стабилно управление и изобщо ще има ли управление. А ефектите на неуправляемостта ще започнат догодина да се усещат от всички – инвеститорите вече бягат от страната, а нови и не помислят да идват.
Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
