Става въпрос за писмо, което можеше да промени хода на европейската история, ако беше изпратено.
В началото на юни 1944 г. огромна армада се събира на южния бряг на Англия със задача да освободи Франция. Въпреки опасенията за изтичане на информация от френския лагер, британският министър-председател Уинстън Чърчил кани генерал Шарл дьо Гол да лети до Лондон с личния си самолет от Алжир.
При пристигането си във Великобритания Дьо Гол, лидерът на свободните французи, е осведомен за сеизмичните събития, които ще се разиграят след часове – Десанта в Нормандия, чиято 80-та годишнина ще бъде отбелязана следващата седмица.
Но нещата не вървят по план. В кабинета си на Даунинг стрийт, разгневеният Чърчил хваща писалката и пише писмо, което със сигурност ще сложи край на политическата кариера на Дьо Гол.
В писмото, открито сред документи, съхранявани в Националния архив в Кю, преди честването на 80-ата годишнината от Десанта следващата седмица във Франция, той наказва Дьо Гол, че не е искал да държи реч преди кацането, и че е блокирал изпращането на френски офицери, които да придружат съюзническите войски във Франция.
Дьо Гол отстъпва, поне отчасти, така че писмото от две страници никога не е изпратено. Но яростта на Чърчил, докато го е писал, е ясна. Той осъжда „отвратителния характер на действието на Дьо Гол“ и заплашва да „изясни на света, че личността на генерал Дьо Гол е единствената и основна пречка между великите демокрации на Запада и народа на Франция“.
„Генерал Дьо Гол, много съжалявам, че отказахте да се присъедините към другите заинтересовани Обединени нации в предаванията, които трябва да бъдат излъчени в началните фази на тази велика и в много отношения уникална битка“, пише Чърчил.
„Опитвах много пъти, в продължение на четири години, да създам някаква разумна основа за приятелство с вас. Вашето действие в този момент ме убеждава, че тази надежда вече не съществува.“
Чърчил продължава: „Ако нещо може да направи нещата по-ясни, това е вашият отказ да позволите на 120-те френски офицери, които са били толкова внимателно обучени, да отидат заедно с англо-американските армии във Франция.
„Какъвто и курс да предприемат, това по никакъв начин не намалява отвратителния характер на вашите действия и намирам за свой дълг да ви кажа, имайки предвид военните операции, че при първата удобна възможност ще изясня на света, независимо от цената, че личността на Генерал Дьо Гол е единственото и основно препятствие между великите демокрации на Запада и народа на Франция, на чието спасяване те идват.
Чърчил завършва писмото с думите: „Не мога да си представя никаква полезна цел да останете по-дълго тУк. Самолетите ще бъдат на ваше разположение утре вечер, ако времето позволява“.
Ако беше изпратено, обидното писмо със сигурност щеше да отбележи разрива с Френския комитет за национално освобождение, председателстван от Де Гол, който има аспирации да бъде временно правителство на освободена Франция.
Но преди писмото да бъде изпратено, френският лидер се съгласява да изнесе реч по Би Би Си, макар и по-късно, отколкото съюзниците се надяват. Той също така позволява на 20 от първоначалните 120 френски офицери да се присъединят към съюзническите сили, докато щурмуват плажовете на Нормандия.
В горната част на черновата на писмото на Чърчил, с главни букви и със син молив, е отбелязал „ДА НЕ СЕ ИЗПРАЩА“.
Епизодът предлага красноречиво вникване в бурните отношения между съюзниците, особено американците и французите. Спорът в навечерието на Десанта е предизвикан от сблъсък по-рано през деня, не с Чърчил, а между Дьо Гол и върховния главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили генерал Дуайт Айзенхауер.
Бурята отминава, но отношенията по време на войната остават трудни. Преди скандала Чърчил се съгласява, Дьо Гол да посети Нормандия. На 13 юни, пишейки до генерал Бърнард Монтгомъри, командир на всички съюзнически сухопътни сили по време на операция „Овърлорд“, Чърчил се извинява: „Трябва да ви наложа посещение на генерал Дьо Гол утре.“
В бележка до външния министър по това време, Антъни Идън, Чърчил отбелязва още:
„Не забравяйте, че няма капка щедрост в този човек, който иска да се представя за спасител на Франция в тази операция без нито един френски войник зад гърба му. Вие знаете, че причините, поради които го доведохме тук са кавалерска постъпка към неговата нещастна страна, за да им разкаже за битката, преди да е започнала, а той смяташе, че сме го докарали тук за да го накараме да направи изявление в нейна подкрепа“.
През септември 1944 г. Дьо Гол се завръща в Париж и е признат от съюзниците за президент на временното френско правителство. Впоследствие през 1946 г., той е избран за президент, но подава оставка две години по-късно, твърдейки, че му липсва достатъчно власт в управлението. Завръща се през 1958 г., за да оглави ново извънредно правителство, след като бунт в Алжир води до тежка политическа криза във Франция. Дьо Гол, който умира през 1970 г., поддържа тежки отношения с Великобритания до края на кариерата си, налагайки вето на молбите на Обединеното кралство за присъединяване към Европейската икономическа общност, предшественика на ЕС, както през 1963 г., така и през 1967 г.
Очаква се около милион души да присъстват на честванията за 80 годишнината от Десанта в Нормандия, които ще се проведат в сряда и четвъртък следващата седмица. Сред гостите ще бъдат президентът на САЩ Джо Байдън и президентът на Украйна Володимир Зеленски.
*Текстът е публикуван в „Гардиън“. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ
