Според проф. Пламен Павлов, свързаните събития на Съединението и Обявяването на Независимостта от 1908 година имат силна и логична връзка. През 1885 година Съединението на практика прекратява съществуването на Източна Румелия преди Обявяването на Независимостта. Идеята за независимост съществува от преди 1908 година, но тази стъпка става реалност тогава.
Османската империя провежда по-твърда политика към съседите след потушаването на въстанието. За успешното избягване на клаузите за привилегии сред великите сили, тогавашното правителство изпраща силен сигнал за законните права на България в Македония и Одринска Тракия.
Изключително важната роля на Александър Малинов и другите министри във взимането на решение за независимостта не трябва да бъде недооценявана. Проф. Павлов подчертава значението на политическата класа през този период, като техните действия били израз на независимостта на България.
Тогавашното правителство е израз на независимо мислене и висока мотивация за постигане на стратегически цели. Важно е, че политиците на този период са гледали напред и са се стремели към високи цели за държавата. Изразът на независимостта била инструмент за участие в международните съюзи и за постигане на стратегически цели.
Актът за Независимостта станал официален празник и бил позитивно приет както от обществото, така и от българските общности зад граница.
Съставът на правителството съдържал бесарабски и македонски българи, като премиерът Малинов бил водач на независимата политика и участвал във всички важни действия по постигане на независимостта. Фердинанд бил отговорен за дипломатическата подготовка, но министрите от правителството били настоятелни и вземали активно участие в решенията.
Българската армия претърпявала промени и активното участие на военни като Данаил Николаев било ключово за успеха. Всички политици на този период са били визионери и са представлявали идеята за Независимостта на България.
Независимостта била инструмент за постигане на стратегически цели и представлявала свободата на държавата да гони своите цели без да бъде спъвана от външни влияния. Александър Малинов и неговият манифест за Независимостта са символи за това стремеж за свобода и самостоятелност.
