Убийството на политическия ръководител на „Хамас“ Исмаил Хания в Техеран, заедно с убийството на водещата фигура на „Хизбула“ Фуад Шукр в Бейрут, предизвика шок в целия Близък Изток. Появи се усещането, че иранците вероятно ще отговорят с атака срещу Израел, която може да започне всеобща регионална война.
Широко разпространено е мнението, че Израел е виновен за убийството на Хания и е поел отговорността за убийството на Шукр. След месеци на опустошителни атаки срещу Газа, където бяха убити почти 40 000 палестинци, и предишни ескалации както срещу Иран, така и срещу неговия съюзник „Хизбула“ в Ливан, има опасения какво ще последва. Съществува страх, че Ливан може да бъде изложен на риск на атака в случай на продължителен конфликт.
Измина почти седмица, откакто и Хания и Шукр бяха убити, но все още не е извършена голяма атака срещу Израел, а дипломати се разхождат из региона в опит да предотвратят всякаква ескалация.
Иранците настояха, че ще отговорят. Говорителят на Министерството на външните работи Насър Канаани каза в понеделник, че регионалната стабилност може да дойде само чрез „наказване на агресора и спиране на авантюризма на ционисткия режим в Израел“.
Въпросът сега е – каква форма ще приеме този отговор? Ще бъде ли премерено усилие, изчислено за избягване на регионална война (подобно на последния път, когато Иран почувства, че трябва да отговори на израелска атака през април). Или лидерите на Иран ще установят, че последните атаки изискват по-силен отговор, дори ако това рискува по-широк конфликт?
Регионът стигна точката си на кипене
Убийството на Хания доведе напрежението до най-високата си точка от миналия октомври, когато атака, водена от Хамас, доведе до убийството на 1139 души в Израел и пленяването на повече от 200. Израел отговори, като започна опустошителна война срещу Газа, която разруши анклава, разсели милиони и уби почти 40 000 палестинци.
По-малко от 24 часа преди убийството на Хания, Израел уби Фуад Шукр, член-основател на въоръженото крило на „Хизбула“, и най-малко петима цивилни в южните предградия на Бейрут. Израел обвини Шукр за нападението в окупираните от Израел Голански възвишения, при което загинаха 12 друзки деца и младежи. „Хизбула“ отхвърли отговорността за атаката.
От 7 октомври до сега, Израел е убил най-малко 39 командири или високопоставени членове на „оста на съпротивата“ – проиранската мрежа, противопоставяща се на хегемонията на САЩ и Израел в региона, твърди мониторинговата група ACLED.
„Малко вероятно е елиминирането на командирите и висшите лидери на оста на съпротивата да бъде решаващ фактор за прекратяване на настоящите конфликти по южните и северните граници на Израел или да представлява заплаха за съществуването на противниците на Израел,“ пише специалистът по Близкия изток на ACLED Аменех Мехвар в доклад.
„Споразумението за прекратяване на огъня, което може да осигури освобождаването на израелски заложници, сега изглежда още по-отдалечено. Настоящите убийства доближиха региона до ръба на война, която може да има опустошителни последици за Близкия изток и извън него.“
Въпреки че Израел не е коментирал официално убийството на Хания, ден по-късно израелският министър-председател Бенямин Нетаняху изнесе реч, признавайки вероятността от отговор на Иран.
„Ние сме подготвени за всеки сценарий и ще бъдем обединени и решителни срещу всяка заплаха“, каза Нетаняху в телевизионна реч в сряда вечерта.
Говорейки за атаката срещу предградията на Бейрут, Нетаняху каза: „Ние си уредихме сметката с Мохсен (псевдонимът на Шукр) и ще си уредим сметката с всеки, който ни нарани. Всеки, който убива нашите деца, всеки, който убива нашите граждани, всеки, който вреди на страната ни, ще плати висока цена,“
Възможност за Иран да прояви рационализъм
Предстоящият отговор на Иран е неизбежен, но вероятно ще бъде премерен смятат анализатори. Докато убийството на Хания на иранска земя, в столицата на страната, беше голяма обида за иранското правителство, това не променя желанието на Иран да избегне по-широка регионална война с Израел и неговия основен поддръжник САЩ, заявиха експерти.
Иранската политика отдавна е разделена на поддръжници и реформисти. Новият президент на страната Масуд Пезешкиан, широко описван като центрист или реформатор, е на поста само от няколко седмици. Когато Иран нападна Израел през април, предшественикът на Пезешкиан Ибрахим Раиси, все още не беше загинал в катастрофа с хеликоптер. Пезешкиан е назначил министри и посредници, които имат опит в преговорите на международната сцена, някои от които участваха в подписването на JCPOA – сделката, която ограничи ядрената програма на Иран в замяна на премахване на санкциите, и от която САЩ едностранно се оттеглиха през 2018 г.
„Играта, която иранците се опитват да разберат, е как да отмъстят и да изпратят сигнал, че не могат да се извършват убийства на иранска земя, без те да предизвикат ескалационен цикъл“, продължи Акбари. „Това е въпрос за милиони долари“.
Въпреки че висшето ръководство на Иран обеща „сурово отмъщение“, продължаващият им дипломатически ангажимент с посредниците увери някои анализатори, че все още няма желание за по-широка война. Наскоро Техеран прие външния министър на Йордания.
„Иран говори с всички в Близкия изток, освен с Израел, както и с доста страни извън региона“, каза Ори Голдбърг, базиран в Тел Авив политически анализатор. „Колкото повече доказателства имаме за координация и колкото повече време минава, толкова по-вероятно е отговорът на Иран да бъде контролиран и сдържан.“
Той добави, че Иран – страна, разглеждана от Съединените щати като парий, има възможност да покаже рационалност пред международната общност, особено във време, когато Нетаняху влоши отношенията с голяма част от международните партньори на Израел.
„Нетаняху иска война с Иран“
„Израел не успява да осъзнае, че международното им положение търпи спад през последните 10 месеца“, каза Голдбърг.
САЩ подкрепяха Израел материално и военно през цялата им война срещу Газа, но призоваха своя основен регионален съюзник да не предприема необмислени действия, които повишават напрежението с Иран и техните съюзници. Израел отговори, като уби Хания, човекът, с когото преговаряха за прекратяване на огъня в Газа.
През май проучване установи, че само 32 процента от израелците одобряват работата, която върши Нетаняху, докато той е обвинен в измами, подкуп и злоупотреба с доверие в три дела, заведени през 2019 г.. Процесът беше прекъснат от войната в Газа. Междувременно прокурор от Международния наказателен съд поиска заповед за арест на Нетаняху за предполагаеми военни престъпления.
Прекратяването на огъня в Газа би довело до успокояване на напрежението между Израел и неговите регионални противници. Регионалните сили изчакват да видят как убийството на Хания ще се отрази на тези преговори.
За Нетаняху прекратяването на боевете вероятно ще сложи край на кариерата му, тъй като ще предизвика предсрочни избори. Нетаняху говори за иранска заплаха от години и тласка САЩ да се изправят срещу нея. Сега той дочака своя шанс.
„Общият консенсус в Израел е, че Нетанихау иска война с Иран и той работи за това“, каза Голдбърг. „Има ли апетит за това от израелската общественост? Не. Израелците са уморени до костите, но няма друга алтернативна визия или план, предложен от опозицията.
Оста на „Хизбула“
Отвъд Иран, Израел трябва да обмисли реакцията на съюзниците на Иран, особено за убийството на Шукр.
Израел е „прекрачил червените линии“ и отговорът е „неизбежен“, каза лидерът на Хизбула Хасан Насрала в четвъртък.
Тогава въпросът е дали отговорът на Иран ще включва координация с неговите съюзници от „оста на съпротивата“, особено „Хизбула“ и йеменските хуси, или всяка група ще действа самостоятелно.
Имад Саламей, политолог от Ливанския американски университет, каза, че Хизбула и Иран вероятно ще бъдат в близък контакт относно отговора си, въпреки че всяка атака ще бъде стратегическа и ще се опита да избегне хвърлянето на още масло в огъня.
Засега, ако Иран постигне правилния баланс в отговора си, ще бъде избегната тотална война в региона, смятат анализатори. Вместо това, напрежението с Иран ще продължи да тлее и ще ангажира Израел предимно чрез регионалните си съюзници в „оста на съпротивата“, каза Саламей.
„Тази координация има за цел да демонстрира широк фронт срещу Израел“, каза той. „Стратегическите изчисления на Иран обаче показват, че отговорът трябва да избегне разпалването на война в региона. Иран предпочита… да избягва превръщането на конфликта между Газа и Израел в пряка ирано-израелска война.
*Текстът е публикуван в „Ал Джазира“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.бг
