Това доказаха за пореден път и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, Сотир Цацаров и Иван Гешев като отказаха по една или друга причина да се явят пред временната парламентарна комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов-Нотариуса. И тримата се отнесоха пренебрежително към Конституцията, тъй като напълно игнорираха предписанието на чл. 80 от Основния закон, според който „{д}лъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.“
Макар демократичното устройство на обществото да изисква лицата на ръководни позиции в съдебната власт да са еталон за спазване на законността, тримата не за първи път демонстрираха незачитане на базови демократични принципи. По същността си подобно поведение представлява поругаване на държавността. А когато се задава от „върховете“ не е учудващо наличието на свързани с прокуратурата хранилки за лично обогатяване, заграбване на бизнеси и изнудване на хора. Сами по себе си както неявяването на тримата главни прокурори, така и наличието на брокери на влияние в съдебната власт (а и неспособността на органите да се справят с това) са симптоматични за повсеместната институционална развала.
Извън тази конкретика обаче, се поражда и дългосрочно вредоносна последица: oбръщат се стойностите в правосъдието, като се създава впечатление, че прокуратурата е органът, който го въздава, а не съдът.
В развитите демокрации при конфликт гражданите се заплашват със съд, у нас – с прокурор. Подобно израждане е естествена последица от дългогодишно подхранване на обществото с примери за това как прокуратурата способства за ликвидирането на бизнеси, рушенето на репутация на публични личности, намеса в парламентарни избори, избирателно повдигане на обвинения и т.н. До съд в тези случаи дори не се стига. А ако се стигне, понякога, както е видно от случаите на съдия Цариградска и съдия Лазаров, само се препотвърждава усещането, че контролният пакет от акции се държи не от съда, и че той може да попадне в силно уязвима позиция от свързаните с определени прокурори брокери на влияние.
Затова и не е изненадващо, че в служебното правителство, чрез което ГЕРБ и ДПС отново си връщат властта, предложението за министър на правосъдието е прокурор и то заместник-главен. Вместо да „окастряме“ влиянието на главния прокурор и неговите благодетели, му предоставяме и правосъдното министерство, където, да не забравяме, е качен за публично обсъждане новият проект за Закон за съдебната власт. Заместник-главният прокурор Павлова, докато беше служебен заместник-министър на правосъдието, отказа достъп до искането за информация относно това кои лица са влизали в сградата на Върховния административен съд. Да припомним – при влезли 28 съдии бяха отчетени 200 гласа. Продължаваме реформите.
Паралелната държава стъпка по стъпка отново си извоюва официалната държава. И докато на ключови позиции в съдебната власт продължават да се избират хора в „две други сгради“ (Цацаров по време на избирането на Иван Гешев), а не на определеното от закона място и от определените от закона хора, нито законите, нито Конституцията ще са над тях. А само Господ, чийто инструменти са те (по Гешев).
*Текстът е публикуван в сайта на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
