Общественото и политическо недоволство в Турция не стихва, след като през последната година властите в страната оказват системен натиск срещу опозицията.
Най-малко 50 000 души участваха снощи в протестен митинг в турската столица Анкара, организиран от основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП).
Няколко хиляди души се събраха на площад „Тандоган“, като развяваха национални знамена и носеха тениски с образа на Бащата и основател на модерната турска държава – Мустафа Кемал Ататюрк, описва агенцията.
Заместник-председателят на НРП Мурат Бакан съобщи за 50 000 участници в демонстрацията.
В реч от издигната трибуна партийният лидер Йозгюр Йозел заяви, че хората са се събрали, за да се противопоставят на „заговора“, организиран срещу НРП.
Очаква се днес турски съд да реши дали да отстрани от длъжност лидера на основната опозиционна партия в страната. Съдът може да обяви за невалиден конгреса на Народнорепубликанската партия от 2023 г. заради предполагаеми процедурни нередности.
Това ще промени облика на основната опозиционна сила в страната преди следващите парламентарни избори през 2028 г.
Протестиращите скандираха за оставката на президента Реджеп Тайип Ердоган и срещу продължилата цяла година съдебна репресия срещу членове на партията, сред които и кмета на Истанбул и основен опонент на Ердоган, Екрем Имамоглу.
Лидерът на НРП Йозгюр Йозел обвини властите, че се опитват да организират преврат срещу опозицията, за да избегнат поражение в бъдещи честни избори.
Йозел призова за предсрочен парламентарен вот и оставка на президента Реджеп Таип Ердоган.
През последната година властите задържаха 17 кметове, излъчени от кемалистката партия, в т.ч. и градоначалника на Истанбул, заедно с повече от 500 души, по обвинения за корупция.
Протестите в Анкара ясно показват, че напрежението между управляващи и опозиция в Турция достига критична точка. Опитът на властите да поставят под въпрос легитимността на конгреса на НРП изглежда не просто като юридическа процедура, а като целенасочен ход за отслабване на основната опозиционна сила. Това неизбежно създава усещане за „управление чрез съдебни механизми“ и задълбочава разделението в турското общество.
Масовото присъствие на 50 000 души в столицата е индикатор, че опозицията не само не губи подкрепа, а напротив – мобилизира се около символите на кемалистката традиция и около популярни личности като кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. За много граждани това е не просто политически протест, а защита на демократичните принципи и правото на свободен избор.
В по-широк план действията на властта рискуват да ерозират международния образ на Турция като държава, която балансира между авторитарни тенденции и демократични механизми. Ако съдът обяви конгреса на НРП за невалиден, това може да предизвика още по-сериозна политическа криза, която ще резонира далеч отвъд вътрешнопартийните конфликти и ще постави под въпрос стабилността преди следващите избори.
